Скални фигури, които и до днес могат да бъдат видени край Стрелча, в местностите където се намират мегалитните комплекси – Скумсале и Качулата, се виждат ясно на картина рисувана през 15 в. от изключителните Андреа дел Верокио и Леонардо да Винчи. Как и защо се е случило това, никой не би могъл да каже. От скоро се лансира версия, че майката на гениалния Леонардо е българка. Това се твърди от проф. Дамян Попхристов, който открил писмени свидетелства за това. Необичайното сходство е било установено от любители на древните мистерии.
Най-вероятно обектите са се озовали случайно на платното, но пък съвпадението е очевидно. Ето и обектите край Стрелча, намерили място в творбата на двамата художници. Снимките от местата принадлежат на блогърката Антоанета Първа, която също е забелязала приликите.
* Снимки: Антоанета Първа и https://bulgariansanctuaries.com
Групичката скали е в близост до един от менхирите край Стрелча, а втората е известна като „Турчинов камък“. Ето и картината „Благовещение“. Силуетът от „Турчинов камък“ е очертан от короната на едно от дърветата. Скалите са в дъното на пейзажа.
Благовещение е картина на италианските художници Андреа дел Верокио и Леонардо да Винчи. Изложена е в „Уфици“ във Флоренция. Няма данни от кого е поръчана и къде се е намирала. Рисувана е докато Леонардо да Винчи все още е работел в работилницата на Верокио – около 1472 г.
Ангелът идва като посланик. Неговият образ е подчертан от три кипарисови дървета на равни разстояния едно от друго. Образът на Мария е рамкиран от един кипарис и сградата зад нея. Двата основни образа са разделени не от друг обект, а от открита гледка към пристанище, което се вижда в далечината. В хоризонталната плоскост се обединяват от успоредните линии на парапета и на почвата зад тях. Архангел Гавраил държи лилия, символ на непорочността на Дева Мария и на града Флоренция. Мария, която e чела до пристигането на ангела гледа към него с изненада и любопитство – току-що е научила, че ще роди сина на Господ. Книгата, която e отворена е Книга на Исая. Дясната ѝ ръка държи страницата, която е чела -„Девица ще зачене и ще роди син“, но другите страници се обръщат отгоре, явно от порива на вятъра, причинен от слизането на ангела.
Ако се проследи посоката на камъните по сградата зад Мария, се вижда, че те водят към заснежения връх в далечината.
Творбата е замислена да се гледа отдолу и отдясно. От тази гледна точка някои детайли се виждат в правилната позиция – камъните по сградата, ракурса на ръката на Богородица и масата за четене.
Вариация на тази картина има и в Лувъра. За нея също се твърди, че е на Леонардо. Има спорове между експертите в коя картина действително е участвал Леонардо, но според повечето той е участвал в картината, изложена в Уфици. Художникът на версията в Лувъра (ок. 1478-1485) е все още под съмнение.
Леонардо не би объркал оригиналната скала с формата на глава с гърбав нос и да нарисува глава с очевидно прав нос. В писанията си той има строга класификация на видовете носове при човека и да нарисува вместо изпъкнал (гърбав) нос е нарисувал очевидно прав нос. При положение, че е известен с пословичната си детайлност в картините. Майка му Катарина не е женена за сер Пиеро да Винчи, по късно дори и намират и мъж-Акатабрига и сер Пиеро плаща голяма зества заради това, че е родила сина му-Леонардо! Не отхвърлям наличието на Българи в Северна Италия, та нали един от братята на Аспарух отива с част от бългаския народ там. В Италия все още се срещат георграфски имена с български произход! Но чак Леонарди или Верокио да са идвали в България и особенно точно в Стрелча ми се вижда като едно мечтателско сънуване.