Иван ДИМИТРОВ, политолог, общински съветник от „Коалиция Тодор Попов ЗА Пазарджик“

В политиката, за разлика от другите науки, има  малко аксиоми. Една от тях гласи, че стабилната и общоприемлива консолидация на демокрацията минава през отношението към малцинствата и към различните. Независимо дали става въпрос за управленско решение в парламента, министерския съвет, общинския съвет или в най – малкото кметство в страната ни, знаменателят е общ, а именно това е решение, взето на територията на България по рефлексната линия на власт – общество – обществен интерес.

Управленско решение се взе по време на сесията от 28.03.2019 г. касаещо предложението на колеги, да се забрани разпространението на материали, анкети и текстове, съдържащи хомосексуална пропаганда, в училищата и в други детско – юношески заведения, върху билбордове и в средства за масова информация на територията на община Пазарджик.

След като почти всички от съветниците гласуваха „въздържал се”, сред местната общност незапознати и заплашително неподготвени към темата субекти, започнаха да развиват тезата, че в съвета е пълно с хора, които не полагат  грижи за децата  и  не работят  за осигуряване на среда, плодородна за техните амбиции, желания и способности. Становище, тотално противоположно на обективната истина. Тук е място да заява, че няма да адвокатствам по отношение на един или друг съветник, ще разясня виждането ми върху темата и гласуването.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Следващите редове, които имат за цел да  докажат, че съветниците именно потвърдиха предложението, са написани през бягство от антагонистичното позициониране между тях, смятам така е редно, защото през годините, когато става въпрос за защита на обществото, съветниците винаги показваха единство и активно взаимодействие в името на обществото /забраната на бурките, промените в правилника за фонд „Ин витро” за повече пари и достъп на повече хора, отказ от представителни разходи и насочването им към фонда, целодневната забрана на високи шумове, обезпокояващи хората и др./ След като се представи материала от вносителите, стана ясно, че дебатите ще се концентрират върху няколко тревоги. С цел за подреденост и разбиране ги групирам в 3 групи, въз основа на характера им.

Епистемологичния характер в контекст взаимоотношенията между мъжа и жената

За живота на една държава са необходими три неща – власт, територия и население. За първите две – законовите рамки на властта и територията, която географски очертава нейния обсег, априори трябва да има население. Населението на една страна се поддържа във времето, чрез неговата репродуктивна способност. С други думи, както биолозите казват, че най-висша функция на всяка клекта е да предаде генетичния материал на новородената, така и най-висша функция на държавата е да създаде условия, среда, контекст за продължаване на човешкия род през етичността на половото съчетание между мъжа и жената.

Есхатологичния характер в контекст на общочовешките взаимоотношения

През вековете, обществото ни се е съхранило въз основа на вярата ни, на религиозните ни убеждения. Нещо повече, тогава когато сме били на прага на общностния ни разпад, на липсата на национално самочувствие и гордост, именно вярата ни и християнските ни ценности са категоричните мотиви, дали ни основание да продължим напред и да се борим в името на бъдещите поколения. Независимо от секуларизма между църквата и държавата,  голяма част от християнската догматика е в основата на юриспруденцията, а оттук и в основите на публичното право и правовия ред  в страната ни, а от друга страна и в разбиранията за произтичащите естествени права и естествено състояние на живота в общност, толерантността,  емпатията, любовта към ближния,  и основите на свободата в нейния духовен смисъл.

Социалният характер в контекст държава – общество

Неизменно, всеки мислил върху въпросите за общността в тяхното разнообрано естество, стига до предпоставката, че човек, бидейски социално същество, потребно живее във взаимодействие с останалите социални същества. С други думи битието минава през общност. Общността може да бъде крайно хаотична – определена по Хобс като война на всеки срещу всеки, и  хаотична – легитимност на справедливостта като ползата на по – силния и/или социален дарвинизъм при който оцеляват по-гъвкавите, по – подготвените, по – приспособяващите се към несъвършените условия на често променящата се общностна среда. С други думи, за да избягаме от тези състояние сме създали и приели правила, забележете, които са израз на свободната воля на човека. Всеки човек, волево се отказва от част от суверенитета си, отдавайки го на общото, за да може да имаме обществен договор, който да гарантира ред, стабилност, сигурност, права и развитие на едно общество. Може много да се пише по това, но се взема предвид толкова, доколкото да послужи като основа на обсъждания проблем. Ако разгледаме основата през призмата на социокултирните характеристики на обществото ни става ясно, че е намерено основание за тревога. Тревога породена от факта, че последните социокултурни девианти в Европа и в частност казуса около Истанбулската конвенция, предложението, което бе подкрепена на първо четене във Франция да има родител 1 и родител 2, програмата SELFIE и полето с четирите възможни отговора за посочване на пол, която бе разпространена от МОН, но и в последствие премахнато това поле, маргинализират традиционно установените културни, верски и социални кодове в страната ни. Трябва да се вземе предвид, че тези кодове са част от нашата национална идентичност, верска идентичност, всекидневно присъстващи в битието ни и не на последно място са удържали проверката на времето.

ГЛАСУВАНЕТО

Нужно е да се спомене, че на този етап в Пазарджик няма локални прояви свързани с гласуваната точка. В този смисъл гласуваното предложения няма реакционен характер, не е израз на противодействие  към едни или други действия маргинализиращи културните устои в града ни.  Апостериори колегите гласуваха въздържал се, априори те подкрепиха предложението и недвусмислено заявиха, че са за запазването на установените ценности и културни устои. Заявиха, че приоритет е грижата и защитата на децата и най-вече съхраняването на тяхната емоционална и вътрешна устойчивост. От написаното следва въпросът – как след като си гласувал „въздържал се” си подкрепил направеното предложение?  Отговорът на този въпрос се намира в приетите Наредба за рекламната дейност в Община Пазарджик и Наредба за обществения ред  в Община Пазарджик. След като вносителите аргументираха предложението си, кметът Попов детайлно обясни наличните текстове в двете наредби, недвусмислено забраняващи подобни прояви, както и дебатите и тезите, които са били защитавани, когато колегите преди нас са приемали съответните текстове.  Текстовете гласят следното:

Наребда за обществения ред в Община Пазарджик

Чл. 2 ЗАБРАНЯВА СЕ:

т.1. Поведение и извършване на действия на обществени места, нарушаващи морално – етичните норми и добрите нрави;

т. 41. продажба и предоставяне под наем на вестници, списания, видео материали, оптични дискове и други носители с еротично и порнографско съдържание  на лица под 18 години;

т.42. открито излагане и рекламиране на порнографски материали;

Забраната важи във всички официални институции и обекти на урбанизираната територия, свързана с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, както и на местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации или общодостъпни места.

Наредба за рекламната дейност в Община Пазарджик

Чл. 8 (1) Не се разрешава:

т. 1. монтирането на РИЕ върху сграда или съоръжение без писмено съгласие на техния собственик, както и върху сграда и съоръжения, за които има забрана, произтичаща от други нормативни актове;

т. 4. пропагандирането под каквато и да е форма на омраза и насилие, расова или етническа нетърпимост;

т. 9. Рекламирането на порнографски материали;

Логиката е ясна. Има предложение за гласуване на забрана на действия, които понастоящем са обект на наредбите. Убедено смятам, че макар и съветниците преди нас да са взели това мъдро, по мое мнение, решение, то съвсем не означава, че всичко свършва дотук. Смятам, че днес повече от всякога е необходимо убедено и твърдо да защитаваме ценностите, през които се очертава нашата национална идентичност. Накрая завършвам с думите на Давила „ за да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали”.