Можете ли да си представите, през какво е преминала планетата ни преди 5,332 милиона години? Трудно е да изброим до толкова, а още по-невъзможно ни изглежда да си представим как са изглеждали земите, които днес ние обитаваме. И все пак – има отговор. Дават го учените, които се занимават точно с тази материя, а основание им дават археологическите находки.

Ако някой ви каже, че край днешните градове Костандово и Ракитово, както и съседно Дорково е врял и кипял живот, в който присъствали слонове, лъвове, саблезъби тигри и най-различни летящи видове, от които по-късно произхождат познатите ни днес птици, имате пълно основание да му вярвате. Защото това е истина…

01плиоцен

 

Представете си, вместо вековните борове, които днес обожаваме, в същите местности са се разпростирали тучни ливади оградени с огромни широколистни дървета, край тях растяла магнолия, както и рододендрон. Тези растения са оцеляли и до днес, но са значително по-малки, а някои от тях от дървета са се превърнали в храсти. Но все пак говорим за Плиоцена.

Това е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години. Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, „повече“) и καινός (kainos „нови“) и означава приблизително „продължение на последните“, позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.

01плиоценски парк край дорковоPark_Pliocene_epoch_Iz1

Плиоценският парк в Дорково е ни въвежда в света, какъвто е бил преди повече от пет милиона години. Ако се чудите къде да заведете децата, това е точното място. Там те ще научат много, при това по много приятен и интересен начин. Ще видят с очите си находки, открити в палеонтологичното находище в местността Елин кладенец и макет на мастодонт, това е прародителят на днешните слонове.

Находището е най-голямото познато на учените струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Чрез него се маркира началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. Музеят е открит през 2013 г.

Началото

Изкопаемите останки впечатляват най-напред местния учител Манол Чолев през 30-те години на 20 век. В началото на 80-те години геолози от фирмата „Редки метали“ преоткриват фосилното находище край Дорково. Първото палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов заедно с геолози от СУ“Св.Климент Охридски“. В периода 1985-1987 г. се провеждат българо-френски палеонтологични разкопки.

01плиоценски парк край дорково800px-Mastodont_Anancus_arvernensis_-_Park_Pliocene_epoch,_Dorkovo_01

 

Те са организирани от Националния природо-научен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж. Инициативата е на проф. Николай Спасов, а научен ръководител на експедицията е проф. Ербер Тома от Колеж де Франс.

Разкопките са продължени през 1985 г. След тригодишно проучване на находището, се стига до извода, че това е най-богатото находище на останки от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа.

За голямото струпване на кости се предполага, че природно бедствие е унищожило цяло стадо овернски мастодонти край брега на древна река. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България. Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.

Идеята за създаване на палеонтологически музей е дадена от проф. Ербер Тома по време на българо-френските палеонтологични разкопки през 1987 г. Първоначалната инициатива за подготвяне на този проект е на Стоян Йотов от сдружение „Природа назаем“ от 2008 г. Проектът за палеонтологичното находище е започнат през 2010 г.

На 25 септември 2012 г. е направена първата копка по проект „Създаване и популяризиране на културно–исторически продукт в община Ракитово, чрез адаптация на Палеонтологично находище – с. Дорково, като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост „Цепина“. Музеят е тържествено открит на 19 септември 2013 г. Научни консултанти на експозицията са проф. д-р Николай Спасов, д-р Георги Марков и Велизар Симеоновски.

Мастодонтите

Най-много са костите от мастодонт, твърдят учените правили проучванията край Дорково. Що за животно пък е той?

С настъпването на ледниковия период европейските мастодонти са измрели, а също и тези в умерените ширини на Азия. Най-голям брой фосили от мастодонти в Европа са открити във Великобритания, Германия, Холандия, България и северна Гърция. Но тези от топлите ширини са оцелели. Преди 1,5 милиона години мастодонтите са достигнали до Южна Америка по време на големия междуамерикански обмен. Фосили на мастодонти в Америка са открити на най-много места – от Аляска до Патагония.

Ето как изглеждал американският мастодонт.

01американски мастодонт

Външно мастодонтите много са наподобявали съвременните слонове. Основната разлика между двата вида е, че при мастодонтите бивниците са били по-дълги и тежки и издадени силно напред.

На размери са били малко по-едри от слоновете – възрастните мастодонти са достигали височина 3,5-4,2 m, дължина 5,5-6,5 m и тегло достигащо до 4500 kg.

Този, който ще видите в дорковския музей е неговият европейски роднина. Както морските, така и сухоземните животни от онзи период, по същество са като съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните.

Първите признати наши далечни родственици, австралопитеците, също се появяват през плиоцена. Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове.

01плиоцен-маймуна

Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра.

По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.

Саблезъбият тигър

01саблезъб тигър

Един от най-известните хищници на късния плиоцен е Smilodon, или саблезъб тигър. В горната челюст на този хищник, с  размер на леопард, има огромни зъби с дължина до 18 см.

Преди това учените смятаха, че Смилодон използва тези ужасни зъби като вид кинжал, скача върху гърба на жертвата и ги забива в него. Въпреки това, с такъв метод на атака, зъбите най-вероятно биха се счупили бързо, тъй като те биха се сблъскали с костите на врата или гърба на жертвата. Ето защо е по-вероятно Смилодон да е нападнал далеч по уязвимия мек корем или гърло, а след това, след като е забил зъбите в тялото на плячката, ги е удрял като нож за рязане.

Космическият пътник, гледащ отгоре на Земята в началото на плиоцена, ще намери континентите в почти същите места, както и в наши дни. Гигантска ледена шапка в северното полукълбо и огромната ледена шапка на Антарктида ще се отворят към погледа на галактическия посетител.

01дорково

Поради цялата тази маса лед, климатът на Земята става още по-хладен, а на повърхността на континентите и океаните на нашата планета било много по-студено. Повечето от горите, останали в миоцена, изчезнали и отстъпили място на огромните степи, разпространени по целия свят.

В плиоцена тревата все още служи като неизчерпаем източник на храна за тревопасните животни. Много животни, които са се хранели с листа, изчезват и по-високо организирани преживни животни идват да ги заместят. В Европа и Азия безкрайните тревисти равнини приютяват огромен брой биволи, елени, газели и ранни видове антилопи. Прериите в Северна Америка са били обитавани от огромни стада от елени, камили, коне, мастодонти и форнлонги.

Сред огромните стада от други тревопасни животни са били и жирафи с къси шия. По-късно те развиват по-дълга шия и достигат листата по върховете на дърветата. Първите хипопотами също са се появили в плиоцена. Според свидетелствата на каменните архиви, някога в света имало няколко вида хипопотами.

Днес има само два вида и те живеят в Африка. Първоначално хипопотамите може да са били горски обитатели. Горите в плиоцена обаче все повече са изтласквани от степите и предците на настоящите хипопотами са били принудени да напуснат гъсталака. Те започнали да се заселват в храстите по бреговете на реките и по езерата. Тези обиталища ги доближава до
нови изобилни хранителни източници и те скоро започват да пасат на огромните степни простори, оцелели в Африка и до днес.  Модерният хипопотам прекарва цял ден във водата или калта, едва се появява на повърхността и се храни само през нощта. Той е вторият по големина сухоземен бозайник след слона.

Докато тревопасните животни подобрили уменията си и за да се предпазят започват да развиват бързина, но хищниците също „работят върху себе си“. За да не останат гладни, те стават по-силни, по-бързи и по-умни. В плиоцена живее голямо разнообразие от котки, кучета и мечки, които ловуват дори по-големи от тях хищни животни. Големите хищници следват големи стада, докато по-малките хищници, като миещи мечки и невестулки, се задоволяват с по-скромна плячка. В студените океани съществуват тюлени, които като днешните са се хранили с риба.

Полезна информация:
Плиоценски парк в с. Дорково е отворен за посетители, като работното време е:
от 10.00 до 19.00 часа (май-октомври)
и от 10.00 до 17.00 часа (октомври-февруари), без почивен ден;
Входната такса важи и за двата обекта – „Плиоценски парк“–Дорково и „Туристически информационен център-Цепина“ и е 5лв. за възрастни, 3лв. за деца и безплатно за деца до 3г.
Понеделник входът е безплатен;
За да стигнете до Дорково трябва да поемете пътя по магистрала Тракия в посока Пловдив и да завиете на отбивката за Септември и Велинград. Разстоянието е 135 км. В самото село има добре, обозначени табели, които ще ви заведат до самия музей;
Музеят е уникален за рода си и е най-богатата находка на Балканите, както и втората по значимост в Европа;
Мястото е изключително интересно и образователно;