Иван ДИМИТРОВ, политолог

Провокиран съм да напиша няколко реда, чиито съдържание и смисъл  може да се открие във всеки един учебник по политически науки. Преди за представя тезата отварям скоба, че направените разсъждения ще се съсредоточат върху основите на представителната форма на управление и взаимоотношенията граждани  и техните представители. Правя го, за да избягам от всяка форма за предубеденост, защото времето го изисква!

Тези дни в повече медии в Пазарджик се появиха статии за кандидат кмет, който за първи път пита гражданите, какво искат от кмета, какво искат от  управлението на града си и какво според тях трябва да се промени. Изключително много се натърти на словосъчетанието „за първи път“, сякаш досега не е имало политически кампании, не е имало кандидати било от една или друга политическа партия, които разговарят с хората и изготвят управленска програма, сякаш хората не подкрепят един или друг въз основа на това, че се чувстват припознати към визията на кандидата.   Несъмнено, далеч съм от убеждението, че демокрацията ни е  завидно консолидирана, че нямаме проблеми, че делиберативността е максимален приоритет. Несъмнено, далеч съм от мисълта, че   лостовете на представителната демокрация се използват по най-добрия начин. Тук става въпрос за нещо съвсем различно, а именно:

  1. неразбиране на механиката на представителната демокрация;
  2. подценяване на гражданското общество;
  3. ревалоризираща демагогия;

Неразбиране на механиката на представителната демокрация

Изписано и казано е много по темата за представителната демокрация. В полза към кратко и точно обяснение се използва подходът като кутия с вход и изход.

На входа на кутията са всички обществени настроения, виждания, нагласи и намерения, които изразяват гражданите и въз основа на които се създават граждански обединения, НПО – та и политически партии. В кутията всички тези настроения се институционализират, придобиват легитимно основание под формата на закони, наредби и нормативни документи. На изхода се позиционира работата на всички институции, които прилагат и съблюдават приетите закони и наредби, емпирична оценка на въздействието върху гражданите, очакваните резултати от прилагането им, както и обратната връзка идваща от гражданските настроения и виждания по отношение на прилагането им.

Подценяване на гражданското общество

През последната година политическата действителност е наситена от граждански протести. Без да се анализира въпроса по отношение на исканията и тяхната релевантност относима към политическия инженеринг, гражданите осъзнават позицията си в политическото управление и различните легитимни възможности, които демокрацията им дава за участие във формирането на управлението. Да кажеш, че за пръв път се питат гражданите, означава, че въобще не си взел под внимание всичко описано горе и не си вникнал в регламентирания ред за приемането на наредби, които задължително преминават през обществени обсъждания и предложения от страна на гражданите.

Ревалоризираща демагогия

Всяка политическа кампания има за първостепенна цел да даде разумни основания на гражданите, че визията за управление е целесъобразна и в синхрон с обществените нужди и приоритети. С други думи всяка кампания минава през активното участие на гражданите, като се използват различни модели за диалог, за търсене на тяхното мнение и позиции чрез срещи очи в очи, послания през медиите и всички източници на електронни масови комуникации. Нещо повече, преди началото на политическата кампания се  правят  изключително много предварителни сондажи и анализите от тях дават яснота за гражданските позиции по един или друг въпрос. Най – хубаво от всичко това е, че този инструментариум се използва от всички кандидати, което засилва конкуренцията между идеи/визии за управление и стимулира гражданите към политическа активност. В този смисъл казаното от кандидата, е демагогстване, защото в основата на всеки политически процес, без значение, кой кандидат ще предпочетат гражданите е да има надпревара на идеи, които целят не да отдалечават хората от политическото им участие, а напротив, да го стимулират количествено и качествено. Да не казвам демагогстване, но определено е говорене без ангажимент за носене на отговорност,  тогава когато нямаш ясна визия и разчиташ на очерняне на политическите ти конкуренти, защото да кажеш, че си първи, очевидно, когато не си и всички кандидата водят разговори и питат гражданите, е точно такова очерняне.

Последното с което завършвам е, че всички граждани заслужват повече, по – ясни, по – точни, по – методически издържани кампании, които не разчитат на очерняне, а показват ясна визия за благото на обществения интерес