22пазарджик-каруца - атанас гицевСъбирането на такса за преминаване не е ново изобретение, сочат спомените на д-р Константин Кантарев в неговата книга „Пролетта на един град“, която бе преиздадена от Община Пазарджик. Със средствата събрани от каруцари и конници, които трябвало да преминат по стария мост на Марица били павирани улиците на Пазарджик.

Първоначално с павета се сдобила улицата от моста на Марица до гарата, в брой 4 на „Татар  Пазарджишки окръжен вестник“ от 8 октомври 1924 г. пише:

„Шосето за гарата се павира с големи каменни блокове. За целта – при минаване на моста всеки каруцар да плаща по 2 лева, всеки конник по един лев.“ Трафикът изглежда не е бил особено голям, защото в план-сметката влиза преминаването на 20 коли дневно, които трябва да носят годишен приход от 1 460 000 лв. годишно за павиране.

Първата градска улица павирана в онези времена била Мехкемето, днешната „Асен Златаров“. Останалите тънели в кал или пък били калдъръмени от преди Освобождението. И така, постепенно, до 1938 г. били павирани 15 000 кв.м. улици в града.

23пазарджик-картичка

Преди паветата улиците в някои части на града били покривани с чакъл, обикновено това се случвало пред домовете на кметовете или общинските първенци. Единственият кмет, който останал с добро в народната памет бил Ст.Консулов, който наредил да хвърлят чакъл на чаршията.

Чакълът обаче не винаги оставал там където са го насипали, колите правили коловози в него, дъждовете предизвиквали образуването на дупки, а това водило до редовно чупене на чарковете на малкото автомобили, многото файтони и талиги.

Наименования градските улици също получават доста късно, около 1915 г.

В този период в града имало над седемдесет хана, които приемали странници от всички краища на света. Пазарджик бил основна спирка на европейците, които пътували към Истанбул.

30старинна-бул.българия и виделина30старинна-бул.българия

Те с охота отсядали в хановете и първите хотели, които се появили на ул. „Стационна“. Това е днешният бул. „България“. Там където днес е цветарницата при пресечката на булеварда с канала Паша арк се намирало „Европейското кафене“.  А отсреща, където днес продават колбасите на „Орион“ се е помещавала първата аптека в града.

Тя е била собственост на поляка Каспшицки, който се озовал в Пазарджик през 1895 г. и си тръгнал от тук през 1906 г. Аптеката си продал на местен евреин, а втората аптека била притежание на някой си г-н Кисовски. Той обаче не разчитал само на дребните шишенца, мазила и илачи, а си спретнал в Ивайло първата парна мелница.

Днешният бул. „България“ в миналото бил най-оживената част на „Вароша“, там е била и първата градска колбасарница, която пък се стопанисвала от семейство унгарци, които останали в местната памет като хора, които говорили доста добре български.

Пет фурни разнасяли благоуханието на пресно изпечен хляб, а по време на празници в тях се носили за печене – агънца, прасенца и глинени съдини с гювеч.

На същата улица са били хотел „Македония“ и хотел „Тракия“, но не днешният. Старият хотел се е намирал много по-близо до днешната ХГ“Станислав Доспевски“ и Държавен архив. Около читалище „Виделина“ пък са били разположени и първите книжарници в Пазарджик. Това е напълно естествено като се има предвид, че са били в близост до Девическата (днешната МГ „К.Величков“) и Първа мъжка гимназия – днешният „И. Аксаков“.

Букинистите също не са от вчера в града, още през двадесетте години на миналия век те идвали от Пловдив и София, като се разполагали на днешния бул. „България“, там където сега е офисът на „Уни кредит Банк“. През лятото тези гости на града били по-чести, а благодарение на тях пазарджиклии можели да се сдобият с томчета на „Одисея“ и „Илиада“, „Потъването на Титаник“ или „Парижките потайности“.

По това време в града все още няма електричество. Но има улично осветление – газени фенери, които се палят на заник и се гасят сутрин, при изгрев слънце.