В чест на ветренския революционен комитет и 143 годишнина от Априлското въстание в двора на ОУ „Св.св.Кирил и Методий“- гр.Ветрен днес беше открита паметна плоча на революционера Георги Бенковски, съобщи директорката на школото Лена Парова. Монументът е създаден благодарение на инициативен комитет, в който влизат г-н Стефан Мерачев-краевед, г-н Васил Байлов-художник, бивш учител в училището, г-н Радослав Лютаков-кмет на гр.Ветрен и др. 

Историята на Априлското въстание във Ветрен и съседните селища

Стефан МЕРАЧЕВ

Паметната плоча е на мястото, на което е била къщата на Петър Цветанов Лютаков. Петър Лютаков е роден през 1829г. Член на революционния комитет по подготовка на Априлското въстание през 1876г. Участник във въстанието. След въстанието е заловен и изтезаван. В следствие на побоищата умира през 1879г. Брат е на поборника, председател на ветренския революционен комитет, водача на въстанието Георги Лютаков. Къщите им са били тук една до друга. Тук на 15 февруари 1876г. Георги Бенковски заклева ветренския революционен комитет.

Как се стига до този важен момент в историята на Ветрен?

В началото на 1869г. Васил Левски тръгва на първата си обиколка из България да проучи възможностите за революционна дейност. По време на втората си обиколка след 1 май 1869г, Левски пропагандира идеята, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ и поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). След обира на турската хазна при прохода Арабаконак и предателството на Димитър Общи следват арести и инквизиции. Властта знае вече кой е главния подбудител и портрета му е разпространен навсякъде. Левски се укрива в Петковия хан на гара Сарамбей от 10 до14 декември 1872г. Следва рискованият път на Левски от Сарамбей към Ловеч за да спаси комитетския архив. Пред Коледа 1872г. на Къкринското ханче е заловен. Неповторимият апостолски живот на Васил Левски завършва на 19 февруари 1873г.

След смъртта на Левски, дейността на революционните комитети затихва до 1875г.

В края на 1875г. Букурещкият таен революционен комитет взема решение за подготовка на въстание и определя границите на революционните окръзи и техните апостоли. Определени са четири революционни окръзи. IV окръг, в който попадаме и ние заключава селищата между Пловдив, Калофер, Копривщица, Златица, Панагюрско, селата около р.Тополница, Церово, Ветрен, Белово, Банско, Батак, Перущица, Бойково и Пловдив.

На IV революционен окръг е определен за апостол Георги Бенковски. Задачата на Бенковски е да възстанови старите комитети създадени от Левски, да създаде и закълне нови.
Георги Лютаков: „Най-напредъ въ Ветренъ идеята за възстание откри Теофилъ (Бейков) от с. Калугерово, който в 1876г. биде обесенъ от Турците. „Той посети селото през м. Февруарий 1876г. и ни обади, че имаме покана от „ Св. Никола“ Калугеровския манастиръ, относително възтанически дела и че е пристигналъ единъ человекъ, изпратенъ отъ Централния Български Революционенъ Комитетъ въ Влашко ( гр. Букурещъ ) за по-обстоятелственно разправяне на работата.“

 Теофил Бейков е донесъл поканата за събранието в Калугеровския манастир.

За манастира на 12 февруари заминават Петър Лютаков, Стоица Чавдаров и Георги Бельовски. Паметното събрание става вечерта на 12 февруари. Нашите представители, веднага след завръщането си във Ветрен, още същата нощ събират останалите съмишленици за да разкажат за събранието. “Въ единъ съветъ, на който присъствуваха всичките гореспоменати лица, решихме да изпратимъ единъ веренъ человекъ за да доведе Бенковски. Пратенъ бе Митъръ Кумановъ. / Кратко описание,бележки по Възтанието презъ 1876 година и биографични очерки на некой забележителни лица- от Георги Лютаковъ (поборникъ) 1903г.

Взимат решение да поканят Бенковски в селото, за да основат и те своя комитет.

Веднага изпращат Митар Куманов до манастира да доведе Бенковски. Куманов носи и писмо покана от ветренските съмишленици. Това става в ранните часове на 13 февруари. На 13 февруари през целия ден Бенковски разговаря с игумена. Вечерта по тъмно придружен от Митър Куманов потегля за Ветрен. Пристигнали рано сутринта и Бенковски отседнал в хана на Пено Чавдаров. През целия ден, 14 февруари, Бенковски от съображения за сигурност остава в хана. Междувременно по негови инструкции се подготвя първото събрание с бъдещите съзаклятници. То става вечерта на същия ден в училището, което се намирало в двора на църквата.

За тези дни в спомените си Георги Лютаков пише: „Георги Бенковски (13 февруари) бе приетъ на квартира отъ дедо Пено Чавдаровъ. Презъ нощъта (14) събранието стана въ старото училище въ което присъствува и тогавашния учителъ Георги Чолаковъ. На втората вечеръ (15 февруари) го заведохме у Петръ Лютаковата къща, гдето присъствуваха свещеник Д. Лютаков, свещеник Петър Чавдаров Георги Лютаков, Васил Лазаров Ташенин, Петър Лютаков, Пено Чавдаров, Георги Бельовски, Стефан Адов. Така събрани Бенковски съ своиствената си речъ обясни на широко причините за неговото дохаждание и свърши съ съвети, които всеки требва да съблюдава при приготовлението за въстание. Запитванъ няколко пъти той отговаряше обедително. На свършекъ дадохме клетва, че нема да обаждаме никому туй което сме чули, освенъ на наши доверители съ целъ да разпространяваме революционната идея.
Васил Ташенинъ, при все, че бе обаянъ от думите на Бенковски, но все пак запита:

„От где ще ни огрее слънце ако направимъ въстание“?
– От всякъде и никъде, отговори Бенковски.
– Ако направимъ въстание и не успеемъ въ намеренията, Влашко и Сърбия далечъ и няма възможностъ да се бяга, какво ще стане съ нашите деца? – Запитахъ азъ.
– Тука е именно и важното, дядо Георги отговори войводата; Ние сме близо до сърцето. Щомъ възтанемъ последствията ще бъдатъ разрушающи за Турция. На изгнилия и сломенъ трупъ ще изникне свободна България.
И тъй нашия кружокъ безъ церемоний се реши : „На смъртъ или свобода“!

 Членовете на революционният комитет във Ветрен започват трескава дейност.

Обикалят от къща на къща роднини и верни хора и под клетва ги запознават с подготовката за предстоящото въстание. Георги Лютаков и Пено Караджов са определени за стотници. Те отговарят и за военната подготовка. Било ушито и знаме. Леят се куршуми, завиват се фишеци (патрони), печат се сухари, събира се и се потяга оръжие. Революционното настроение е обхванало всички, но никой не говори за това. Скришом се въоръжават и подготвят всичко необходимо за бъдещите сражения.

Възниква идеята за свикване на едно общо събрание, на което да се обсъди планът на предстоящото въстание. За подготовката на събранието в Оборище в „Записки по българските въстания“, Захари Стоянов пише :„Написа се окръжно до всичките села в IV окръг, гдето съществуваше вече устроен комитет, в което се известяваше целта на събранието, означаваше се денят, в който ще да се отвори това събрание, и начинът как да се избират представители.“

 Георги Лютаков съобщава:

„На 5-й Априлий с. г. дойде покана за приготвените села и градове да изпратятъ свои представители въ г. Панагюрище ( на местностъта „Оборище“). Нашата община опълномощи : Поп Димитрия Лютаковъ, Георги Бельовски и мене. Пълномощниците бяха подписани от няколко първенци и подпечатени съ селския печатъ.“

Събранието се провежда в местността Оборище, от 14 до 16 април 1876 година. То утвърдило Георги Бенковски за главен апостол на окръга и Панагюрище за център на въстанието. Съставя се план за провеждане на въстанието.

„…Протокола се състави отъ Бенковски и се подписа отъ всички представители въ смисълъ, че искатъ въстание; следъ което се даде клетва , че ще изпълнимъ обещанието и се извърши водосветъ отъ свещенникъ Поп Грую и целувахме кръста, револвера и камата, подир водосвета и церемонията на целуванието Бенковски ни поздрави, като се ръкува съ всеки единъ, изговаряйки думите: „поздравлявам ви съ „смърт или свобода“.

…Едно особенно настроение обземаше человека при наблюдението на туй, което ставаше въ Оборище.
Петъ вековния робъ искаше свобода. Оборище доказа, че годините за народите, без разлика какво са те, за тегла и неволи или за радости и весел животъ, не значатъ много. Робът бе решенъ; „ на смърт или свобода !“ Какво означават тези думи?
Вечното и минутното побратимени. Ето смисъла на всичко каквото се вършеше въ Панагюрските балкани.“
/ Георги Лютаковъ.

Въстанието трябвало да избухне на 1 май 1876г.

Но нещата не вървели по плана. Осведомени за въстанието, властите изпратили заптиета в Копривщица и Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Като следвал взетите на Оборище решения, Т. Каблешков свикал комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявил въстанието преждевременно на 20 април 1876 г. Десетки куриери полетяли на конете си с кървавото писмо, за да съобщят чаканата вест.

В ранните часове на 21 април, още по тъмно, Вълко Фолосчията (лихваря) от с. Славовица намира поп Димитър Лютаков и му предава кървавото писмо. Той от своя страна бързо обикаля членовете на революционния комитет и свикват заседание. Без колебание взимат решение да вдигнат въстанието. Черковните камбани и клепала забиват тревожно и обявяват началото на страшното събитие. Въпреки предварително начертания план настъпва суматоха и паника. Картинно и затрогващо Георги Лютаков описва тези първи дни на дълго чаканата свобода, превърнали се в дни на неописуемо човешко страдание и прелюдия към страшния погром.

„Не минаха и две седмици отъ пристиганието въ село ( от Оборище), получихме едно писмо в което ни се явяваше преждевременно, че възтанието е прогласено и годните за оръжие да излезатъ подъ команда за да защищяватъ селата отъ неприятеля. Гледката бе потресяюща. Деца, жени, коля, добитъкъ всичко бе въ купъ. Клепалния звънъ извести за тръгванието….
….. По лицата на всички личеше една безпределна тъга. Неизвестностъта предъ бъдещето смущаваше всеки. Нищо друго не се чуваше, освен охкания и писъци, придружени съ най- чувственни движения….“
Неволята сама сочеше пътя по който трябваше да се мине. Живота на семействата бе много не сносен.“

Стотниците Георги Лютаков и Пено Караджов бързо овладяват положението. Около стотина бунтовници въоръжени кой с каквото има, пешаци и на коне, тръгват с Георги Лютаков като придружават и охраняват кервана по пътя му за Сестримо.

Докато Георги Лютаков със своите 100 четници придружава и охранява кервана от бежанци до Сестримо, Пено Караджов и Георги Бельовски с група въстаници поемат охраната на селото, прекъсват телеграфните жици и с 40 души на 25 април поемат за вр.Еледжик в помощ на Бенковски.

Получено е писмо от Белово, с което беловци молят Бенковски да посети селото и „отвори“ въстанието. Те са се въоръжили, укрепили, но няма кой да ги поведе. Същата нощ Бенковски изпраща ветренеца Пено Караджов и един калугеровец да съобщят в Белово, че на 27 април четата ще бъде там. Пено Караджов през деня е довел 40 души от Ветрен в подкрепа на Еледжишките въстаници.

След два дни на 27 април сутринта са последвани и от хората на Георги Лютаков, завърнали се от Сестримо. Хвърковатата чета тръгнала за Белово вечерта на 26 април. През Траянови врата, над Паланката, Голак излизат на р.Марица под Сестримо. След водосвет в селото четата се отправя за Голямо Белово. Следва бляскаво посрещане, прием от славянската колония работеща в компанията на барон Хирш, запалване на гарата и убийство на няколко турски войника.

Въпреки че въстание в Белово в истинския смисъл на думата няма, защото няма с кого да се бият, Бенковски е доволен от посещението.

На гара Белово са работели десетки чужденци, а наличието на телеграф и железница са предпоставка новините от района да се разпространяват бързо. Добре въоръжената и облечена в униформи конница, начело с Бенковски прави силно впечатление. Сред чужденците се създава представа за добре подготвено и планувано въстание. В съседната гара Саранбей след 28 април пристига много турска войска, но не смеят да нападнат на Белово, защото се говорело, че там има 30 хиляди въстаници. Цяла Европа вече знае за ставащото в България. Ефекта, който търси Бенковски е постигнат. Той казва: „Моята цел е постигната! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей“ .

В късният следобед на 27 април, придружен от група далматинци присъединили се към четата в Белово, Бенковски тръгва за Еледжик. С тях тръгва Пено Караджов и Тодор Банчев-Хайдутина.

 Пътят минавал през Аканджиево и Ветрен.

Във Ветрен пристигнали в късния следобед. В селото са останали само старци и една група четници за охрана. Спират над селото в местността Стражарницата. След като се нахранили четниците направили упражнения и стрелба по „нишан“. От сто пушки само половината гръмнали. Към един часа след полунощ се отправили от Ветрен за Еледжик. Плиснал дъжд. В непрогледната тъмнина и мъгла се изпогубили.

В ранните часове на 28 април, пребити и уморени пристигат на Еледжик. Преди разсъмване Бенковски обикаля позициите, дава разпореждания, поставя нови стражи. На стратегическата точка на височината от към Ихтиман са поставени тъкмо ония 40 въстаници от Ветрен, начело с Пено Караджов. Тежките сражения предния ден, студа, дъжда и съобщението, че с.Клисура е нападнато и изгорено, след него и с.Петрич, внасят смут сред въстаниците в целия лагер и те започват масово да бягат към родните си села. Бенковски прави отчаяни опити да стегне редиците и духа на въстаниците. Правят отново стрелба, но от 400 пушки едва 40 успяват да гръмнат. Обилният дъжд дава резултат. Барутът е мокър.

На 1 май след голям военен съвет Бенковски решава да поведе четата към Панагюрище.

На 2 май сутринта виждат пламъците над градеца и пълното му разорение. Бенковски напълно е сломен и безпомощен. Тодор Банчев-Хайдутина предлага да поемат към Рила, която той познава на пръсти. Други вярват, че майката закрилница Стара планина ще ги приюти. Пено Караджов, присъединил се към четата с няколко момчета ветренци казал, че „знае пътищата и местата в Стара планина.“ На 3 май под Етрополе Тодор Хайдутина, Пено Караджов с още няколко души и шест коня изчезват в дълбоката гора. С остатъка от четата Бенковски продължава към своя край

 След като е потушил вълненията в Ниш, турската власт изпраща бригаден генерал Хасан паша с войската му към района на Пазарджик. Една голяма част остава на прохода Траянови врата. Друга част се придвижва към с.Ветрен и на 28 април, селото е обкръжено.

Останалите да защитават селото въстаници се барикадират на горния край на селото във Владовата плевня над каменния мост. Когато черкезите и войската навлизат те откриват стрелба по тях. Пръв стреля въстаник с прякор Бозалника. Тази стрелба не дава убити сред турците, но е достатъчна да ги разяри. Пашата нарежда топовете да се изнесат по височините над селото и откриват огън. Веднага след това освирепелите турци навлизат в селото и започват да палят къщи и убиват със саби и щикове всеки, който им се изпречи на пътя. Запалени са около 200 къщи, църквата и училището, убити са 16 души и 7 са ранени. По-късно са заловени и убити още двама.

Разбягалите се от Еледжик въстаници се крият в горите около Ветрен. След 3-4 май, когато многото войска се изтегля към Брацигово и кланетата спират, гладът и студа ги принуждават да влизат в селото за храна. Така е заловен члена на революционния комитет поп Димитър Лютаков. Междувременно с бой и заплахи Хасан паша иска да разбере кои са водачите и организатори на въстанието.

Хасан паша издава заповед, в която определя срок всички укрили се по горите да се предадат за да не бъдат избити. Изпраща съобщение и до укрилите се в Сестримо да се завърнат. Останалите членове на революционния комитет решават да се предадат в Ихтиман. Тъй-като града не въстава може би са очаквали по-снизходително отношение на турските власти към тях. Те обаче под конвой ги подкарват за Пазарджик. Във Ветрен към тях придават и поп Димитър.

Казахме по-горе, че Пено Караджов се присъединява към четата на Бенковски по пътя му към Стара планина.

Видял неизбежният край, вероятно под влияние на Тодор Банчев-Хайдутина, на 3 май придружени от още трима ветренци тайно напускат Бенковски и се упътват към Ветрен. „Ветренеца Пено Караджов е придружавал Бенковски до убийството му от засада. Той се върнал обратно в гората “Сипея” обща с Голачене. Паликалите турци (гръцки турци охраняващи Паланката) 5 километра от Ветрен, след потушаването на въстанието, се прибрали. По рано бяха избегали. Като се научили, че в гората има комити близо до тях не смеяли да идат да ги ловат или убиват. Тогава дали пушка на Голаченеца – Васил Чайкин с заповед и заплаха, да убие Караджова. Той го проследил и когато седнал до изворно кладенче да се храни го убил.“ /Иван Василев. Спомени. 1943г.

Така завършва живота си хайдут Пено Тодоров Караджов, запомнен с това име.

Така завършва и въстанието във Ветрен. Свободата траяла само седем дни, изкупена с цената на свидни жертви.
Априлското въстание завършва с неуспех. От дистанцията на времето, прочел написаното до тук, някой може да възкликне: защо е била тази лудост, тази саможертва? С кремъклии пушки и черешови топчета да застанеш срещу цяла държава с добре нахранена, облечена и въоръжена войска. С нейните стоманени оръдия. Ще отговорим кратичко и простичко: гърмът на черешовите топчета заглуши Круповските оръдия и беше чут по цял свят.

Старата благоденстваща Европа се събужда и си спомня, че благосъстоянието й, върховите постижения през културните епохи, не са били възможни, ако през лятото на 718г. хан Тервел не спира нашествието на арабските пълчища на Запад. Европа научава и за хилядите избити невинни жертви и изгорени села по Българско. Католическа Европа е възмутена, но се държи невъзмутимо. Тя е доволна, че 11 века православните християни са били преграда за османското нашествие. Че българските православни християни пет века са били поробени и потопени в тъмнина. Тъмнина икономическа и най-вече духовна. Европа е възмутена, но не се решава да потърси сметка на Турция.

Тихомълком европейските държави се съгласяват Русия да се намеси. Но пък бързат да й поставят условия за след военното разделение на Балканите. Със Сан Стефанският мирен договор с решителната намеса на Русия се образува новата българска държава излизаща на две морета и площ почти два пъти по-голяма от сегашната. Великите сили са недоволни. След три месеца свикват Берлинския конгрес. Без да са дали и един изстрел във войната те се нареждат на трапезата. България е окастрена от всякъде. Следващите десетилетия българите доказват на света, въпреки огромния натиск, че заслужават своята държава и я връщат в днешните й граници.

Поклон, дълбок поклон пред паметта и делата на нашите деди !