Разпети петък е – най-тъжният ден от Страстната седмица, в който Божият син Исус Христос е разпнат на кръста, за да изкупи греховете на хората. Тази сутрин в храмовете се изнася Христовата плащеница. По традиция миряните минават под плащеницата, за да измолят здраве и Божие благоволение. В този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Вечерта от 19 часа в катедрален храм „Успение на Света Богородица“ ще се отслужи Опело Христово.

Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“. На днешния ден църквата повелява да не се яде, нито да се пие.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите /страданията – на църковнославянски/ на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

В петък вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия.

На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.

Св. Юстин Попович: За дните преди Възкресение

Всъщност, през тези свети велики дни се води борба за човека, борба между Бога и сатаната, който влиза в Юда и действа от него чрез неговата свободна воля. Страшно е, братя, това, че Юда допуснал да бъде оръдие на сатаната. В днешната песен се казва, че Юда според своите дела се е показал като втори дявол. Юда се причастил на Тайната вечеря и след това отишъл при враговете и продал своя Учител (Йоан 13:30; Лук. 22:36).

В една тъжна църковна песен днес се пее: Юда със светото Причастие в уста предаде Господа. Този грях, братя, е по-голям от Адамовия грях в рая. Грехът на Юда е по-голям от всички човешки грехове. Той предава Бога, с Чиято сила и сам е възкресявал мъртви и е вършел безброй чудеса заедно с останалите апостоли. Той съзнателно предава и продава Бога!
Господ Христос мълчаливо приема всичко. Защото Той воюва за човешката душа, за да освободи човека от смъртта. И когато е разпнат на кръста и издъхнал, тогава Той слязъл в царството на смъртта, в ада, и със силата на Своето Божество разрушил ада и извел от него душите на всички праведници, на всички хора в Царството Небесно.
Така Господ е взел върху Себе Си човешката смърт, победил я е, разрушил я е. И с това е обезоръжил кого? Обезоръжил е дявола, онзи сатана, който чрез Юда мислел да унищожи Господ Христос! Защото сатаната държи човешкия род в своя власт чрез греха, държи го чрез смъртта, а грехът и смъртта са негова сила, двете негови ръце, двете ръце на Сатаната. Тези ръце Господ е отсякъл и е освободил човека от робуването на смъртта и ни е дал възкресителни сили, за да победим и ние смъртта, да победим греха, а след това да победим и дявола.

Затова след Христовия кръст и Неговото Възкресение дяволът е немощен и безсилен пред хората. Всеки християнин с вярата в Господ Иисус и с Неговия свят кръст побеждава вражеската сила, всяка вражеска сила. Изпълняват се думите на Спасителя, казани на светите апостоли: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19). Нищо! Нито дяволът, нито грехът, нито смъртта! Ето победата, ето всепобедата!

Ние, християните, празнуваме тази победа днес, утре, вдругиден, а пълната победа ще празнуваме в деня на Възкресение Христово. Ние сме християни, защото живеем с Христос, защото непрестанно Го преживяваме. Ние преживяваме Велики четвъртък, Велики петък, преживяваме всички страдания на Христос, които Той е понесъл за нас, преживяваме ги като свои. Плачем за Него и с Него. Но също така преживяваме с Него и Неговото Възкресение, и заедно с Него възкръсваме в голямата Негова любов и Неговото човеколюбие. Побеждаваме смъртта по Неговия дар и милост. Великият свети Григорий Богослов казва: „Вчера се бях разпнал с Него, днес оживявам с Него; вчера се бях се погребал с Него, днес възкръсвам с Него”. Това се случва с всеки християнин. Ние тъгуваме с Христовата тъга, тъгуваме заради греха и заради нашия човешки грях, знаем, че Господ е понесъл смърт заради нас, заради нашите страшни грехове, заради нашите ужаси и страхотии, но Неговото човеколюбие е безмерно.

Затова пред нас, християните, са отворени всички небеса. Смъртта се отдръпва и бяга от нас; смъртта на тялото – това е сън за нас, християните. Тялото временно ще заспи, докато чака деня на Страшния съд, после ще възкръсне от мъртвите, ще се съедини със своята душа и ще влезе във вечното Царство на Христовата Любов, или на демонското зло, според това какво е вършел човек през времето на своя живот на земята: бил ли е Христов, или е бил против Христа.

И ние, братя мои, всяка година, прославяйки тези велики и свети дни, ние се подмладяваме и се опролетяваме чрез вярата. Ние преживяваме всичко, което е Христово: Неговата вечна истина, Неговата правда, Неговия вечен живот – всичко това преживяваме като свое. И затова в нас няма страх… Ето Господ, Който взема върху Си греховете на света (Йоан 1:29), взема и моя, и твоя грях по Своето велико човеколюбие, дава сили и на мене, и на тебе чрез светото Причастие, чрез светите Тайни, за да побеждаваме в себе си всичко, което е смъртно и греховно.

Братя мои, нека прекарваме тези велики дни в свята печал, за да посрещнем радостно Възкресението и нашата радост да трае вечно. Възкресение Христово – радост на радостите, вечна радост, която никога не свършва! Ето, тази вечна радост трябва да има всеки от нас, да я носи в сърцето си; и когато го нападнат изкушения, скърби и мъки, тъмнина и мрак, когато нощта на този свят го напада чрез лоши хора и чрез страшни събития в света – той да държи високо в ума си и в душата си този факел на небесната радост, да не се плаши нито от греха, нито от дявола, нито от смъртта. Да върви смело и да потъпква всяко изкушение, всяка змия и скорпия! Нищо няма да ви навреди! Не се бойте от никакво зло на този свят, от никакво гонение, от никакви смърти, от никакъв дявол! Нашият Господ и Спасител е по-силен от всичко, от всички смърти, от всички дяволи, от всички грехове!

На Него слава и хвала сега и винаги, и във вечни векове. Амин.