В местността Света Петка на Светли четвъртък ще се проведе традиционното търкаляне на яйца в Стрелча. Този обичай не е традиционен за православието, но съществува в католическите церемонии в чест на Христовото Възкресение. Как обаче се е озовал в Стрелча, където населението е само и единствено православно?

Отговорът на тази загадка вероятно се крие в ХIII в., когато Стрелча попада в пределите на Филипополското херцогство. 

През 1204 година  върху земите на Византия е образувана Латинската империя, която просъществува до 1261 година. Империята е разделена на три херцогства – Солунско, Филипополско и Никейско. Хронистите отбелязват, че  Филипополското херцогство, в което попада и Стрелча, се структурира в 10 баронства.  За седалища на бароните се определени Куклен,  Боа де Троа / Кръстова гора до с. Мостово/, Стрелец /Стрелча/, Диоклецианопол / Хисар/, Станимахос /Асеновград/,  Тимгус /с. Извор/, Вилиатоа/ Розовец/, Алексиопол /гр. Раковски/, Перещие /Перущица/ и Дебора / с. Татарево/. 

В летописите се отбелязва, че  в Стрелчанското баронство  са включват земите в северния регион на Филипополското херцогство, замъка на барона и крепостта „Стрелъцград”. Видно е, че наименованието на Стрелча датира от преди дванадесети век, защото е дал името на крепост съществувала преди създаването на Латинската империя.

За крепостта „Стрелъцград”  историците сочат съществуващите и до днес впечатляващите останки на „Калето”, тя е била създадена през девети или десети век и има всички характеристики на Средновековен бастион. Това е крепост с двойни зидове, запазени сега на височина от 3-4 метра и дебелина до 2 м., разположена на площ от 22 декара.  Съществувала е и през 11-14 век до падането под турско иго. Най-вероятно там се е настанил и баронът пришалец.

28кале-стрелча

Вероятно по времето на този управник са били въведени и порядки, присъщи до днес на католицизма, още повече, по онова време и двете християнски деноминации са отбелязвали Възкресение Христово в един и същи ден. Търкалянето на яйца по хълма е носило според традициите на католицизма – здраве за всеки, който участва в ритуала, а собственикът на яйцето, което изпреварвало останалите се ползвал с баронското благоволение и получавал парична или предметна награда.

Второ доказателство за спомените на местното население за Филипополското херцогство е трасето на стар каменен път, когото местното население нарича „Латинския друм“, той още може да се проследи в м. „Галата“ в близост до Стрелчанското кале.

Пътят е вървял по течението на реката с направление север – юг и след като е прекосявал Стрелчанската котловина, се отправял през планината към Златица. Потвърждение за този маршрут на пътя ни дават останките от древен друм край връх Влък. Северозападно от Стрелча, в м. „Изгорял цер“ има следи от селище, което вероятно е възникнало покрай споменатия път. При изкореняване на гората в м. „Корубата“ селяни попаднали на останки от друго селище.

През 20-те години на ХІІІ век Филипополското херцогство вероятно става васално на Втората българска държава по време на царуването на Иван Асен II (1218-1241).  Историческите извори сочат, че по това време градът – крепост е духовен център, към състава на Пловдивска епархия. Според някои източници, в битката при Клокотница на страната на българската войска участва и отряд рицари.

По силата на договора сключен на 9 април 1229 г. в Перуджа между Латинската империя и бившия йерусалимски крал Жан де Бриен, последният получава във владение Филипополското херцогство и става херцог на Филипопол за периода 1229 до 1237 г. По силата на договора след смъртта му това владение трябва да премине у неговите синове.

28кале-стрелча2

Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246 – 1248 г. когато земите на херцогството са завладени от войските на никейсия императорЙоан III Дука Ватаци.

Обичаят с яйцата явно е бил прегърнат от стрелчани, които са го запазили непокътнат през следващите седем века. И той продължава да съществува и до днес.

На Светли четвъртък почитаме Св. ап. Йоан и Яков

Според православието Светли Четвъртък е отреден за почит към живота и делото на св. ап. Йоан и Яков. Яков Зеведеев, наричан още и Яков Стари, и Йоан Богослов са братя. Те са част от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. В Библията двамата братя се наричат синове Зеведееви по името на техния баща Зеведей, а също така според евангелист Марко, Иисус наричал братята Воанергес, заради силния и поривист характер.

Свети Яков заедно с брат си и апостол Петър са най-приближените ученици на Иисус Христос. Заедно с Петър и Йоан той е свидетел на възкресението на дъщерята на Яир. Само тримата са свидетели на Преображенето Господне.

В някой крайща на страната Великденските обичай продължават и през Светлата седмица. Така на четвъртия ден след Възкресение на територията на Стрелча се провежда ритуалът по търкаляне на боядисани яйца. Те се претъркулват от върха на могилата в месността Св. Петка. Победител е този, чието яйце остане здраво.

Поверието гласи, че домашните му ще са здрави и честити. Настроението се допълва от весел глъч и похапване на обредни хлябове.

Яйцето символизира и четирите елемента на мирозданието

28стрелча

Черупката олицетворява земята, ципата – въздуха, белтъка – водата, жълтъка – огъня.
Прието да се подаряват пасхални яйца, при това не само натурални, но и яйца сувенири от разнообразни материали. Смята се, че те притежават необикновени способности да предизвикват позитивни промени, да правят хората по-добри, по-чисти, по-мъдри и силни, а домашното огнище да избавят от натрупаната негативна енергия.

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената

Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някой, да даряват дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император Тиберий, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.

Много народи виждат в яйцето символ на прераждането през пролетта

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.