Първият папа посетил страната ни в най-новата ѝ история е Йоан Павел II, той идва в България от 23 – 26 май 2002 г. Визитата му тогава се проведе под мотото: „Ще вървя в Твоята светлина!“. Преди да пристигне в България, папата е на официално посещение в Азербейджан на 22 май 2002 г.

Папата пристигна в България по покана на Католическата църква в България и на българската държава, но по настояване на правителството с решение на Св. Синод на БПЦ му е изпратена покана и от Българския патриарх Максим. Поклонничеството е с много голямо значение за България, понеже се прекратяват окончателно инсинуациите с „българската следа“ по време на атентата срещу него. Папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги Първанов го уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г.

След посещението на Римския епископ, по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, се подобрява името на страната. Поклонничеството на папа Йоан Павел II оживява Католическата църква в България и се подобряват контактите с Българската православна църква.

05лого

В официалното лого на апостолическото пътуване на папа Франциск в България, което започна днес и ще продължи утре в Ракивски е изобразено земното кълбо, върху което нашият регион е озарен от особена благодатна светлина, а глобусът е обгърнат от надписа на цитираната по-горе Енциклика на Св. Папа Йоан XXIII „Мир на земята“, на български и латински.

Придружават ги две ръце, които символизират грижите и молитвата за опазването на мира на земята, които зависят от всеки от нас, докато нашият регион по Божия милост съхранява мира, пази го и го разпространява.

Цветовете на логото са в тоновете на българския трибагреник и на флага на Ватикана.

Случайно или не и папа Йоан Павел II и папа Франциск идват в страната ни при президент, издигнат от средите на социалистите.

Ето как протече днешният ден от визитата на папа Франциск в снимки.

05папа франциск 05папа-житие 05папа-житие1 05папа-невски 05папапа4 05папа-патриарх 05папата 05папата1 05папата2 05папата3 05папата4 05папата5 05папата6 05папата7 05папата8 05папата9 05папата10 05папата11 05папата12 05папата13 05папата14 05папата15 05папата16 05папата17 05папата18 05папата19 05папата20 05папата21 05папата22 05папата23 05папата24 05папата25

„Радвам се, че се намирам в България – място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт.

Сърдечно поздравявам властите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на Г-н Президента за любезните слова, които ми отправи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта.

Отправям с уважение моя поздрав към Негово Светейшество патриарх Неофит, с когото ще се срещна след малко, както и към митрополитите и епископите от Светия Синод и към всички верни на Българската православна църква. Изпращам сърдечен поздрав на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата църква, за които идвам, за да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското свидетелство.

Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общност и на вярващите мюсюлмани и потвърждавам с вас „дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира; да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство” („Документ за човешкото братство”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност между различните цивилизации, разбирания и традиции и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да я манипулират и експлоатират.

Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 г., и се случва в благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той винаги носеше в сърцето си чувство на благодарност и дълбоко уважение към вашия народ и то до такава степен, че е казал, че където и да би отишъл, къщата му винаги ще бъде отворена за вас, без нуждата да казвате дали сте католици или православни, но само: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, за да насърчава братското сътрудничество между всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и ръководи в първата му фаза, даде голям импулс и тласък за развитието на икуменическите отношения.

Вследствие на тези събития на провидението, започвайки от 1968 г., т.е. от вече над 50 г., една официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство.

Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между Църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и хармония!

Сега, в този исторически момент, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България – подобно на много други страни от Стария континент – трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище.“

 Изявление на Негово Светейшество папа Франциск след срещата му с президента Румен Радев