Св. великомъченик Георгий Победоносец. Св. праведен Иов.

Свети Георги е Покровител на овчари, пастири, млекари, военни.

Името Георги идва от гръцката дума gеа-mаtеr – “майка-земя”, а в преносен смисъл означава – “орач, земеделец”. Празнуват Георги, Георгия, Гергана, Гюра, Гюро; Гоце, Гинка, Генка, Генко. Тъй като Юрий е славянската транскрипция на Георгий, празнуват Юрий и Юрия. Името Иов е еврейско и означава „преследван”.

Гергьовден

Свети Георги е един от най-почитаните светци на българите. От него зависи плодородието на нивите и стадата. В иконописта той е представен като могъщ конник, победител на халата, която заключила за хората водите и плодородието на земята.

Рано сутринта, преди изгрев слънце към гората и ливадите поемат хора. Те отиват да берат цветя и зеленина за обкичване на къщи, порти, и прагове, на кошари и обори. Хората кършат букови и глогови клони, берат здравец, коприва и люляк. Момците вият венци и китки, с които ще накичат портите на изгорите си, родителите ще сложат зеленината върху завивките на децата си. Стопаните ще увият венци около котлите за мляко, с венец ще бъде накичено и агнето, определено за жертва на светеца. Жените ще сложат китки от лековити билки във водата за замесване на обредните гергьовски хлябове, в ситото, в нощвите, върху вече опеченото агне. С тази зеленина ще закърмят ритуално добитъка, за да е здрава стоката през годината. Всяка стопанка ще запази гергьовска китка за лек. През нощта срещу празника болни и здрави, а най-вече безплодни жени, често доста разголени, се търкалят в росната трева, къпят се в реки и потоци или се пръскат с вода за здраве.

Гергьовден, наред с Великден е най-големият пролетен празник. На Гергьовден започва, а на Димитровден завършва лятната стопанска част на годината. Празникът е посветен на вегетацията и растежа. През деня стопаните ритуално обхождат полето, а някои от тях заравят в средата на нивата червено великденско яйце, което трябва да пази посевите от градушка и да осигури плодородие. Други разхвърлят слама от бъднивечерната трапеза върху посевите или откъсват житен клас и го отнасят като свещена реликва вкъщи. Всеки стопанин обхожда ритуално кошарите и оборите на добитъка и изкарва стадата на паша със зелена пръчка. Издояват първото мляко от специално подбрана овца през венец от здравец или златен пръстен, като поръсват с първите капки мляко земята или напръскват с тях червено яйце. Гърмят с пушки, за да прогонят злите сили. За жертва на светеца обикновено избират първото мъжко агне, родено през зимата, което захранват със зеленина обкичвт с венец от цветя и билки и заколват ритуално.

По същото време жените месят и пекат гергьовските хлябове. Месачката трябва да е облечена в прано и ново, закичена с китка. Водата за замесването е мълчана или цветна. При втасването тя покрива тестото се с женска риза, за да се раждат повече женски агнета. Гергьовските обредни хлябове са три вида: за трапезата, за кошарите и за раздаване за здраве и плодородие. Като украсата им е във вид на кошара с овце или със земеделска насоченост.

Празничната трапезата е общоселска и се прави на зелено – край село, на оброк, в манастир или в черковния двор. Освен опеченото агне, тук се носят и мляко и млечни храни, и пресен чесън, чието вкусване става за пръв път след Великите пости. Край трапезата със съпровод на песен се играят Гергьовденски хора. Песните имат героичен, баладичен или любовен характер, в тях се разказва за змеюве, хали и самодиви, за свети Георги, който побеждава ламята и отключва водата и плодородието на земята. На трапезата е весело и шумно, хората си разменят шеги, закачки и пожелания за здраве и плодородие, а децата замерят с хлебни трохи младите булки, като пожелание те да родят много и здрави деца. На зелено дърво връзват люлка и на нея се люлеят деца, моми и момци за здраве и плодородие, а до люлката поставят кантар. На него се мери мало и голямо и който е надебелял през зимата, значи ще е богат и щастлив през годината. Народът вярва, че ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е много благодатна. За гергьовският дъжд хората казват:”капка – жълтичка!”, за това Гергьовден е един от празниците, на който се изпълнява обичая Пеперуда.

ГЕРГЬОВДЕН
ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ГЕОРГИ ГЕРГАНА ГЕНКА ГИНКА ГАНКА ГАНЧО ГЮРО ГЮРГА ОБЩО
ГР. ПАЗАРДЖИК 2956 735 56 141 49 29 3 5 3974
С. АЛЕКО КОНСТАНТИНОВО 102 31 1 6 1 0 0 0 141
С. АПРИЛЦИ 16 5 0 3 2 0 0 0 26
С. БРАТАНИЦА 89 21 2 3 1 0 0 1 117
С. ВЕЛИЧКОВО 38 3 1 0 0 0 0 0 42
С. ГЕЛЕМЕНОВО 25 5 0 0 0 2 0 1 33
С. ГЛАВИНИЦА 100 25 0 7 0 0 0 1 133
С. ГОВЕДАРЕ 44 9 2 3 0 1 0 3 62
С. ДЕБРЪЩИЦА 37 3 0 1 2 0 0 0 43
С. ДОБРОВНИЦА 60 18 0 3 1 0 0 0 82
С. ДРАГОР 60 18 1 3 0 0 0 0 82
С. ЗВЪНИЧЕВО 73 14 1 2 1 1 0 0 92
С. ИВАЙЛО 145 25 6 6 1 4 0 0 187
С. КРАЛИ МАРКО 2 1 0 0 0 0 0 0 3
С. ЛЯХОВО 17 5 0 0 1 0 0 0 23
С. МАЛО КОНАРЕ 134 44 1 5 2 7 0 0 193
С. МИРЯНЦИ 37 4 0 1 0 0 0 1 43
С. МОКРИЩЕ 79 14 3 5 0 0 0 1 102
С. ОВЧЕПОЛЦИ 43 11 1 0 0 1 0 0 56
С. ОГНЯНОВО 130 25 2 4 1 3 0 1 166
С. ПАТАЛЕНИЦА 64 7 0 4 0 0 0 0 75
С. ПИЩИГОВО 29 12 2 0 1 4 0 0 48
С. РОСЕН 30 1 0 1 0 0 1 1 34
С. САРАЯ 52 16 0 1 2 1 0 0 72
С. СБОР 7 2 0 0 0 0 0 0 9
С. СИНИТОВО 78 20 2 5 3 0 0 0 108
С. ТОПОЛИ ДОЛ 9 1 0 0 0 0 0 0 10
С. ХАДЖИЕВО 49 13 1 1 0 0 0 0 64
С. ЦАР АСЕН 17 1 0 1 0 0 0 0 19
С. ЦРЪНЧА 60 9 1 3 0 1 0 0 74
С. ЧЕРНОГОРОВО 67 16 0 3 1 2 0 3 92
С. ЮНАЦИТЕ 61 9 1 3 0 0 0 0 74
ОБЩО 4710 1123 84 215 69 56 4 18 6279