Протести срещу приемането на Стратегията за детето ще се състоят днес от 17.30 ч. в цялата страна. Протести срещу Националната стратегия за детето организират родители в редица градове в страната, съобщава „Фокус“. Протестни действия ще се проведат в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, Свиленград, Благоевград, Велико Търново, Ямбол, Сливен, Габрово, Гоце Делчев, Смолян, Силистра, Хасково, Шумен, Враца и Пазарджик. Майките и татковците искат документът да бъде отменен и пренаписан. В момента работата по стратегията е спряна по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов заради негативните обществени реакции към проекта.

Каква е причината около сто хиляди души да се противопоставят така активно на документа?

Отговор дават наши сънародници, които имат зад гърба си над десет години живот в Норвегия. Именно норвежкият социален модел ще стане приложим и в България, ако спряната за момента Стратегия за детето 2019 -2030, види бял свят.

Според разказа на наша сънародничка, която е здравен работник в Норвегия случаите с деца взети от семействата им са зачестили през последните пет години. Причината за това може да бъде и съвсем безобидна, ако например детето ви няколко дни поред посещава детската градина в неопрятен външен вид, в резултат на това ще започнат редовни проверки. Това се приема от тамошните социални служби като липса на грижа от страна на биологичните родители и е съвсем законно основание социалните служби да вземат малчугана, ако родителите не са взели мерки за отстраняване на проблема.

Нашата събеседничка разказва за българско семейство, което завело детето си на зъболекар, тъй като то имало проблеми с предните си зъбки. Медикът констатирал разрушаване на емайла, при което последва оперативна интервенция за отстраняване на всички предни млечни зъби.

Зъболекарят обаче установил, че това е в резултат на прекомерна употреба на сладки изделия, което веднага било докладвано на социалните служби. В резултат на това семейството попаднало под наблюдение, защото в Норвегия е прието да се консумира сладко от децата само в събота. Ситуацията се оказала стресираща, защото българите не очаквали подобно отношение. Още повече, че те са категорични, че не са превишавали шоколада на детето си.

Тъй като то е и трето дете в семейството, рискът да бъде отнето от семейството е по-голям. Причина за това е, че след като веднъж попаднеш в полезрението на социалните служби, ти се превръщаш в потенциален престъпник. Възможни са проверки и на банковата сметка, ако имаш повече от две деца и на база на приходите ти, се правят изчисления дали си в състояние да обгрижваш малките. Ако приходите ти са минимални и следоватено нямаш пари за храна, дрехи и нормален дом, децата подлежат на „конфискация“ от държавата. Те съответно ги предават на приемни семейства, които получават заплата, за да ги отглеждат. И това е държавна политика.

Втори случай с наши сънародници зад граница пък има леко комичен, ама само според нас, отенък. Става дума за семейство с две деца, които са на възраст за детска градина. Вечерта бащата пуснал филм на видеото, който гледало цялото семейство. Тъй като родителите харесвали Норвегия и много държали децата им да говорят норвежки, много малко ползвали у дома матерния си език. На него общували предимно родителите, с малките говорили на норвежки. На другия ден едното от хлапетата се опитало да разкаже филма на останалите деца в градината, но една от фразите, които ползвало звучала така:“Тате иска да ми извади очите с нож.“ Това разбира се веднага предизвикало паника у възпитатеките и те повикали социалните. Семейството било цял месец под наблюдение, защото социалните служители не били убедени, че срещу детето не е упражнявано животозастрашаващо насилие.

В Норвегия социалните имат право да влязат в дома ви по всяко време. Включително и вечер, достатъчно е да се подаде сигнал, че вие упражнявате агресия или физичечско насилие срещу малките. Друга фраза, която активира социалните служби в Норвегия е „Сложи си шала, защото мама ще те утрепе, ако настинеш“. Думите са на голямото към по-малкото българско дете в семейството, казани на публично място.

Според самите норвежци, нивото на социална активност у тамошните служби се провокира през 2008 г., когато там е регистриран случай, в който баща пребива детето си от бой. За разлика от тук, обаче, при тях процентът на родители употребяващи наркотици е доста тревожен, както и този на алкохолнозависимите и педофилите. Реално погледнато това е и причината за този бърз рефлекс на службите, но никой не обяснява, колко са тези хора в България и дали норвежкото законодателство трябва да се копира едно към едно у нас.

Ако това се случи е твърде вероятно семействата да остават без деца, особено тези, които са многодетни. Другият интересен факт е, че повечето норвежки жилища са без пердета. Това е действащо послание: „Ние няма, какво да крием от вас“. Пенсионерите (не всички, разбира се) пък си имат бинокли и благодарение на тях са отлично иформирани, какво се случва у съседите. Това не рядко се превръща и в повод за саморазправа, ако междусъседските отношения не са на ниво. Има случай, в който семейство с пет деца е докладвано от комшийката, че малките не се хранят достатъчно добре. Резултатът – проверка на банковите сметки и изчисление, че парите стигат, за да може семейството да храни децата си. След случая обаче, родителите и децата сами се местят в друг град, където съседите не са така зорки.

Да попаднеш под прожекторите на социалните в Норвегия вече е страшно, твърдят други две семейства, които са се върнали да отглеждат потомците си тук, защото вече имат „черна точка в биографията“.

Според родителите – участници в протеста, стратегията застрашава българското семейство и не дава конкретни насоки по отношение на насилието над деца, а поставя общи условия, според които родителите могат да бъдат неспособни да осигурят необходимите условия за детето си. Протестиращите се обединяват и около тезата, че стратегия не отразява състоянието на самото семейство и не работи за финансовото подпомагане на родителите с цел детето да остане в семейството. Сред другите спорни теми са и сексуалното образование на децата, смъкването на възрастта за задължително образование, дефиницията на термина „дете в риск“ и възможността децата анонимно да подават сигнали за проблем в семейството.