Хаджи Пенка МИЛКОВА

Под мъдростта и добродушието на ръководителя отец Любомир Троянов група от десет мъже, свещеници и миряни, направи поклоническо пътуване до Света гора. Част от отците не за първи път се срещат с тайнството на Светогорските манастири, но те са място, където всеки християнин би трябвало да стъпи поне веднъж в своя живот.

Решението на Дева Мария да бъде закрилница и игуменка в Света гора, се ражда след претъпрпяно от нея корабокрушение. По чудодеен начин закрилницата се озовава на този полуостров и приема до ден днешен да изпраща нашите молби към нейния син Христос.

Групата от поклоници е била приета в българския Зографски манастир, като активно е участвала в живота на манастира през дните, в които е пребивавала там. Всички са присъствали на литургиите в четири сутринта, когато монасите следвайки своя ритъм, започват деня.

16параклис16паметник на убитите монаси

Разглеждането и снимането на групата започнало от параклиса на Света Богородица, той се намира в двора на Зографския манастир Свети Георги. На стената е нарисувана иконата на Майка Божия, която пръска своята благодат към всеки новопристигнал или постоянен обитател.

Близо до параклиса има паметник на изгорените от рицари – католици 26 православни монаси – мъченици, това е и една от причините православието да не иска досег с католицизма. Средновековната „Повест за зографските мъченици и Стефан Светогорец  разказват и за двадесет и шест българи монаси и миряни, изгорени живи за отстояването на православната си вяра, на 10 октомври 1275 г. в манастирската кула, подпалена от латински рицари. Според монасите от българския манастир в Света гора досега Богородица не дава католик да стъпи там.

16св.георги зограф

Според писанията манастирът е основан от трима братя-благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима – през 919 г., по времето на император Лъв Мъдри. Изоставили светския живот и богатства, те се оттеглили в Света гора и отначало се заселили недалеч един от друг в отделни килии. Наоколо им се събрали и други монаси, та най-сетне братята решили да основат общ манастир и построили съборна църква.

16георги зограф

 

Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея от само себе си се появил образ на Свети Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен „Зограф“ (живописец).

Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци.

Църквата „Светата Богородица Акатистна“ е известна с чудотворната си икона и със следното предание –  за събитието, поради което тази света икона е призната за чудотворна и е наречена така, в свещения манастир “Зограф” е написано следното: Още преди неуспешния Флорентински събор Западът се опитвал да привлече към своята уния разтърсваната от политически сътресения Гърция.

Сам византийският император Михаил Палеолог след ослепяването на законния император Иоан Ласкарис и след заграбването на царския му престол в изпълнение на своята клетва, дадена на папа Григорий Х, съдействал на Запада за постигането на неговата цел. Това се случило през ХIII век. Иоан Век, който заемал тогава патриаршеския престол, действал съгласно престъпната воля и намерения на императора и на втория Лионски събор щял да подчини Източната Църква на римския престол. Това имало извънредно гибелни последствия за Православието.

Латинците убеждавали православните да влязат в уния не чрез силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Хиляди жертви падали под меча им за чистотата на Източното Православие. Но тъй като Света Гора винаги е оставала и остава крепост на страдащата църква на Изток, то за да прекършат този основен стълб на Православието, латинците нахлули там и започнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със заплахи и дори с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. Но само малцина слаби по дух се увлекли от силата на тези увещания или поради страх от смъртта се отрекли от Православието на отците си. А по-голямата част от тях запечатали с кръвта си своето изповедание и с твърдост изобличавали папата за това, че светотатствено си присвоява правота да бъде наместник на Иисус Христос, и безстрашно изповядвали, че само Той е бил, е и ще бъде Глава на Своята света Църква.

Измежду всички светогорски манастири тогава само нещастните Лавра и “Ксиропотам” жалко се отклонили от своето отеческо учение и приели с чест и раболепен страх западните гости – приели ги повече поради това, че сам императорът съдействал на латинците в отклоняване на монасите от Света Гора към римския католицизъм. Но Бог в справедливия Си гняв, за да утвърди другите във вярата, наказал “Ксиропотам”. Когато нещастните му монаси започнали да служат литургия заедно със западните според техния римски устав и нововъведения, стените на Ксиропотамския манастир се разтърсили из основи и се разпаднали, така че по-голямата част от латинците и от отпадналите монаси загинали под развалините им по време на литургията. Останалите латинци се втурнали към корабите си и избягали от Света Гора.

16богородица акатисна

През тази ужасна за Света Гора година близо до свещения Зографски манастир уединено се подвизавал един старец, който имал светия навик да прочита по няколко пъти на ден акатиста на Божията Майка пред намиращата се при него в келията божествена Нейна икона. Веднъж, когато в старческите му уста звучал незамлъкващият поздрав към Пресвета Дева Мария – “Радвай се!”, внезапно чул и от Нейната света икона думите:

– Радвай се и ти, старче Божий!

Старецът се разтреперил от уплаха.

– Не бой се – кротко продължил Богомайчиният глас от светата икона, – а иди по-скоро в манастира и съобщи на братята и на игумена, че враговете Ми и враговете на Моя Син са вече близо. Който е слаб духом, нека се скрие, докато изкушението отмине. А желаещите страдалчески венец, нека да останат. Побързай!

Послушен на волята и гласа на Пренепорочната Владичица, старецът на мига напуснал келията и с всички сили побягнал към манастира, за да даде на братята възможност и време да се подготвят духом и всеки да размисли за предстоящата опасност. Но едва престъпил манастирските порти, той видял, че неговата икона на Божията Майка, пред която току-що чел акатиста и която останала в келията, вече била при портите на манастира.

16зограф

С умилително благоговение паднал пред иконата и се явил заедно с нея при игумена. Вестта за близката опасност силно разтревожила братята. Слабите измежду тях незабавно се скрили по възвишения и пропасти, а двадесет и двама монаси, сред които и игуменът, и четирима миряни останали в манастира и се заключили в кулата в очакване на враговете си и на страдалчески венец. Латинците не се забавили. Отначало с цялата сила на западното красноречие те убеждавали монасите да отворят портите на манастира и да признаят папата за глава на Вселенската Църква, като обещавали неговата милост и планини от злато…

– А кой ви е казал, че вашият папа е глава на Църквата? – ги попитали монасите. – Откъде се е взело при вас подобно учение? При нас Главата на Църквата е Христос! По-скоро ще умрем, отколкото да позволим да оскверните светосттана това място с вашето насилие. Няма да отворим манастира! Махайте се оттук!

– Тогава умрете! – закрещели яростно пришълците и като натрупали около кулата съчки и дърва, ги подпалили. Огнените езици се издигнали високо във въздуха. Но монасите не загубили присъствие на духа. Благославяйки Господа, с молитва за враговете си те тихо Му предали чистите си души. Това станало на 10 октомври 1276 година. В Зографския Поменик и в българския месецослов са посочени и имената на страдалците. Иконата, от която старецът чул гласа на Божията Майка и която предупредила зографските монаси за приближаването на враговете, останала в кулата при страдалците. Но впоследствие я намерили неповредена под развалините и пепелта на пожарището.

В памет на това дивно събитие поставили тази икона в църквата “Успение на Пресвета Богородица” и неугасимо кандило тихо разлива пред лика на зарадваната Дева Майка своята мека, никога неугасваща светлина. Иконата на Божията Майка е доста тъмна и изглежда, сега вече е в обновен вид. При българите тя е по-известна с простодушното име “Херово” (от гръцки – χαιρε – радвай се). Мястото, където старецът получил чудесното откровение от светата икона, и до сега също се казва Херово. Иконата се нарича още и “Предвъзвестителка”. В делнични дни на литургии в църквата “Успение на Пресвета Богородица” българите вместо причастен стих четат акатист пред тази чудотворна Нейна икона.

Неотдавна във вътрешните сгради на Зографския манастир избухнал пожар, който веднага щом започнали да пеят молебен на Божията Майка пред тази чудотворна Нейна икона, незабавно утихнал… В памет на това събитие зографските старци са постановили ежегодно на 28 юли да се извършва всенощно бдение и литийно шествие около манастира в чест на Божията Майка.

16манастирът

Дворът на манастира Свети Георги Зографски е изпълнен с градина с цветни алеи и множество саксии. Тишина и блаженство са обсебили това свято за всеки християнин място. Разгледахме и храмът Свети Георги – Старата църква, където той се самоизографисва и дава името на манастира. В близост до нея е и чудодейната вода от аязмото. Музеят е изпълнен с различни стари ценни икони.

16дафни

 

На следващата сутрин след закуска  се отправихме към Дафни, малко селце,  което е пристанище с магазини за утеха и красота, стига се с ферибота, разказват поклониците.

Там има различните магазини, от тях пазаруват туристи и поклоници, а тъй като багажът ни беше с нас, го оставихме на центъра на селцето, за да можем необезпокоявани до вечерта да разглеждаме и изчакаме ферибота за Карея. Багажът ни стоеше непокътнат.

Отново с ферибота се стигнахме до Карея, това е административният център на Атон. В селището са разположени и няколко по-малки манастири, както и резиденциите на представители на по-отдалечените манастири и на тези, които търгуват с църковни вещи и горски продукти в Света Гора.

16карея

В  центъра на Карея се намира Протатският храм, изписан от Мануил Панселина. В олтара се намира една от светините на християнският свят иконата „Достойно есть“ , чиито празник се чества на 11 юни и на вторият ден на Възкресение, когато се прави лития през всички манастири. Църквата е била построена от Константин Велики. Редом до византийската кула, се издига сградата на Светия синод, където се пази първият устав на Света гора наречен ,, Трагос “ има богата библиотека и много свещени реликви. Поклонихме се в църквата „Успение Богородично“ и целунахме десницата на Майка Божия на иконата „Достойно есть“.
Също така посетихме и конака. Поклонихме се и в храма Свети Андрея Първозвани, където пък е разположена местната семинария, в нея се изучава гръцки език от чуждестранните православни, желаещи да станат монаси на Атон.

Поклоническото ни пътуване продължи с посещение на килията на Свети Паисий Светогорец. Килията на стареца, която е живял като светец е в района на манастира Ставроникита. Пред нея вместо пейки има пънчета за посетителите.

16килия паисй зографски

Паисий Светогорец е роден през 1924 година в малоазийската област Кападокия, прогонен от там от турците с родителите си и много други гърци, по-късно младият Арсений /каквото било светското му име/ избира монашеското поприще. От 1953 година отец Паисий се подвизава на Света гора. Той имал само основно образование, но Бог го просветил заради изпълненото му със смирение и любов към ближния сърце.

И той написал много книги с поучения към миряните за духовната борба, за препъникамъните на семейния живот, както и за „вехтите” светогорски старци, на които той бил послушник или пък са му разказвали за техните подвизи. Много от книгите на стареца Паисий Светогорец са преведени и издадени на български от братята на Зографския манастир и са достъпни за българския читател.

Ето една от историите на Паисий Светогорец:

„Това се случило в Кутлумушката килия “Свети Спиридон” в навечерието на храмовия празник. – разказва старецът Паисий. – Отците още не били намерили риба за трапезата и се безпокоели. Монасите се тревожели и предлагали на стареца си различни неща, но той им казвал:

– Имайте търпение, свети Спиридон ще ни донесе риба! – и непрекъснато се молел с броеницата.

След като монасите вече изгубили търпение, изведнъж чули да се чука на портата. Отворили и какво да видят – двама рибари карат с магарета два коша, пълни с риба и търсят стареца. Монасите извикали стареца си, но щом го видели, рибарите поклатили глави:

– Не е този старецът. При нас дойде друг старец и ни каза: “Да отнесете риба в килията на свети Спиридон, която празнува, и ще получите добра цена. Ако искате, ще ви дам и капаро”.

Старецът разбрал, че е станало чудо, и поканил рибарите да влязат и да се поклонят в храма. Щом видели иконата на свети Спиридон, те рекли: „Ето, този беше старецът, който ни каза да донесем рибата тука”…”

Друг път в Иверския скит през лятото пресъхнал кладенецът. Тогава един стар монах взел иконата на св. Николай, завързал я на въже и я спуснал на дъното. “Свети Николае, да се издигнеш заедно с водата, ако искаш да ти паля кандилото, – казал отецът – защото ти можеш да направиш това нещо. Виждаш колко много хора идват, а нямаме малко студена вода да им дадем!” И станало чудо – кладенецът започнал да се пълни с вода! Когато иконата на светеца се издигнала заедно с водата, отецът я взел, целунал я благоговейно и я отнесъл тихомълком в храма, сякаш нищо особено не се било случило…

Отец Паисий разказва и за други светогорски старци, облагодатени от Светия дух заради тяхната детска чистота и смирение. Един от тях бил отец Пахомий от килията „Свети Апостоли” към Иверския скит. Неговата святост чувствали не само хората, но и животните. Той бил стигнал дотам, че обичал даже змиите – хващал ги с ръце, а те не го хапели. Дори веднъж ужасил двама други монаси, които го видели, че се е опасал през кръста с една голяма змия!..

Подобно на дядо Пахомий, и старецът Паисий Светогорец обичал не само хората, но и животните. Запазени са разкази на очевидци как той хранел от ръцете си една змия, един орел и една дива мечка… “

Нашите поклоници разказват, че пред килията били почерпени с локум, и с трепет усещахме и чувахме думите на светеца. За величието и неговата скромност, и чудотворства. Много дълго се молихме в тази скромна килийка. В 4 ч. е имало богослужение и с автобус се отправят към пристанището, за да поемат към Урануполис, а от там отново с автомобилите си към България, през Драма.

предвижването с частните коли след пристигането тръгват към Драма. Там пазарихме от църковния магазин, разгледахме малката девическа черква и бяхме почерпени от монахините с вкусни видове сладки,а в България пристигнахме пак през нощта. – завършват разказа си поклониците.