Книгата за Никола Радев бе представена снощи в Пазарджик. Вълнуващи думи за големия писател, който ни напусна преди три години сподели Елена Алекова, тя подчерта, че нашата община е направила за Радев това, което уе трябвало да случи община Варна, тъй като житейският път на големия разказвач е тръгнал точно от там. „Чест прави на община Пазарджик жестът и разбирането, че литературата и словото са тези, които преодоляват граници и пространства, че когато един човек е значим, той принадлежи на цялата страна, а не само на родното си място.“ – каза Алекова.

Интересни истории е подготвял за своите читатели писателят преди тежката болест да го изтръгне от живота. Част от тях бяха споделени от литуратурния критик Никола Иванов. Негова е и заслугата да се съберат спомените на над петдесет човека, които са имали честта и удоволствието да общуват с Никола Радев. За творчеството и срещите си с Радев разказа и адвокат Хари Харалампиев.

В продължение на седем години Никола Радев е служил във Военноморския флот като първи помощник-капитан на корабите „Люлин“, „Васил Друмев“, „Вежен“ и „Христо Ботев“и параходство БМФ. Плавал е по целия световен океан. Познава 49 морски държави.

През 1973-а завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работил е като журналист. Бил е директор на „Профиздат“ и издателство „Земя“. От 1999 до 2003 година е председател на СБП. През 2006 година за книгата си „Когато Господ ходеше по земята“ става първият, извън бившия Съветски съюз, носител на наградата „Михаил Шолохов“ и много национални. По повод стогодишнината на Съюза на писателите Никола Радев е удостоен с най-високото му отличие – златен медал „Иван Вазов“.

С Пазарджик го свързваха няколко приятелства, той намираше време да се чуе с хората, които го обичат и уважават, насърчаваше, съветваше. Важна подробност, която касае създаденото през 1988 г. Дружество на писателите в Пазарджик.

„В онези години да те признаят за писател беше много трудно, разказа Никола Иванов. За да се създаде Дружество трябваше да има пет членове на Съюза на писателите. По онова време в Пазарджик имаше само четирима, тогава Иван Динков помоли Радев, да се запише в нашето дружество и той го направи. Така стана възможно да имаме наше Дружество. Това беше и един от поводите Никола Радев да се интересува от литературния живот в нашия град, до смъртта си… Той много обичаше Пазарджик и отпразнува тук в тесен приятелски кръг своя седемдесети рожден ден. Не в София или Варна. Не е странно, че 13 автори то нашия край също присъстват със свои спомени в книгата. Когато събрах текстовете се обърнах към кмета на Варна, с молба те да финансират издаването на книгата във варнеското издателство „Славена“. По една или друга причина ми отказаха и заради това потърсих съдействие от нашата община, получих подрепа и книгата вече е факт. Тя беше представена вече в София. “ – каза Никола Иванов.