ПЪРВА ЧАСТ (60 минути)

Отговорите на задачите от 1. до 25. включително отбелязвайте в листа за отговори. Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 16. включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове. По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени. Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си помагали. За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В найбогатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука. Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Вид килим 

Характерни особености 

Котленски

За котленската техника са характерни ажурите (дупчиците) по контура на втъканите в килима фигури. Сред тези фигури се срещат изображения на вещи, използвани във всекидневието. Най-типични за котленските килими са стилизираните звезди с ченгелчета (къдрави звезди), а изображенията на пеперуди, птици, разцъфнали клончета са символ на пролетта и плодородието. По този начин се разкрива постоянният стремеж на котленката към красивото.

Чипровски

Характерни за чипровските килими са геометричните фигури, като всяка фигура има определена символика. Ромбът например се свързва с безкрайността и вечността. Чипровските килими са двулицеви, т.е. са еднакви и от двете страни, наред с това са и практични, защото са с гладка повърхност, а така върху тях се задържа минимално количество прах.

1. Текстът информира за: А) причината за появата на килимарството в България

Б) традицията, свързана с килимарството в България – 1 точка

В) разцвета на килимарството в съвременна България

Г) основаването на два популярни града в България

2. В кой абзац на текста се дава информация за продължителността на изработване на килими?

А) в първия абзац

Б) във втория абзац – 2 точки

В) в третия абзац

Г) в четвъртия абзац

3. Кое твърдение е вярно за връзката между текста и таблицата?

А) Текстът анализира информацията от таблицата.

Б) Таблицата преповтаря информацията от текста.

В) Текстът оспорва информацията от таблицата.

Г) Таблицата допълва информацията от текста. – 2 точки

4. Кое твърдение НЕ се отнася за предназначението на килимите според текста?

А) Използвани са за украса в българския дом.

Б) Използвани са за застилане на гостни стаи.

В) Подарявани са на гости при семейни тържества. – 2 точки

Г) Приемани са за носител на благополучие в дома.

5. Таблицата НЕ дава информация за:

А) палитрата от цветове за изобразяване на фигури върху чипровския килим – 2 точки

Б) предимството на чипровския килим по отношение на практичността

В) наличието на фигури върху котленския килим, свързани с ежедневието

Г) символиката на изображения върху котленския килим, свързани с природата

6. Коя от изброените думи ще промени смисъла на подчертаното изречение в таблицата, ако се употреби вместо думата постоянният?

А) неспирният Б) непрестанният В) неоснователният  – 2 точки

Г) непрекъснатият

7. В кой ред всички изброени думи, употребени в текста, са причастия?

А) постигало, обикновено, вероятно

Б) отредена, наречена, закодирана – 2 точки

В) предпочитани, изработени, естествени

Г) застилали, обитатели, образували

8. С кой израз може да се замени употребената в таблицата съюзна връзка защото, без да се промени смисълът на изречението?

А) макар и да Б) въпреки че В) тъй като – 1 точка

Г) поради което

Прочетете изречението и изпълнете задачите от 9. до 15. включително.

Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци.

9. Какъв е видът на местоимението, употребено в изречението?

А) лично местоимение Б) показателно местоимение В) притежателно местоимение – 2 точки

Г) неопределително местоимение

10. Какъв е видът на изречението по състав?

А) просто изречение Б) сложно съчинено изречение – 2 точки

В) сложно съставно изречение Г) сложно смесено изречение

11. Каква неизменяема част на речта НЕ е употребена в изречението?

А) съюз Б) междуметие – 1 точка

В) предлог Г) наречие

12. В кой ред е посочена форма за минало неопределено време на глагола се крият?

А) се криели Б) се криеха В) са се крили – 2 точки

Г) щяха да се крият

13. Запишете в листа за отговори за какво служат двете запетаи, употребени в изречението.

за отделяне/за ограждане на обособена част отделят/ограждат обособена част – 2 т.

 

14. Запишете в листа за отговори САМО еднородните части, употребени в изречението.

магически и религиозни/магически, религиозни – 2 (по 1 т. за всеки верен отговор)

 

15. Преобразувайте подчертаната част в подчинено изречение и запишете САМО НЕГО в листа за отговори. 

Например: която е закодирана в чипровските килими която (е) била закодирана в чипровските килими – 3 точки

16. Разгледайте изображението, на което е представен мотив от килим. В листа за отговори запишете от кой вид килим е мотивът, както и един аргумент в подкрепа на Вашето твърдение.

Чипровски килим – Например: • чипровски/чипровски килим • има/съдържа геометрични фигури – 2 точки

 

17. В листа за отговори препишете текста, като поправите допуснатите 14 (четиринайсет) грешки – правописни, пунктуационни и при членуване. 

Предпочитана и утричана бутилираната вода се налага като беспорен фаворит на световният пазар сред напитките. Тя е станала не разделна част от живота ни и е едно от най голямите потребителски явления на нашето савремие. Засилената ѝ употреба, се свързва с идеята за намаляване на консомацията на беззалкохолните напитки, като следва да се отчете и факта, че е лесно приносима и достъпна в търгофската мрежа.

Предпочитана и отричана, бутилираната вода се налага като безспорен фаворит на световния пазар сред напитките. Тя е станала неразделна част от живота ни и е едно от най-големите потребителски явления на нашето съвремие. Засилената ѝ употреба_се свързва с идеята за намаляване на консумацията на безалкохолните напитки, като следва да се отчете и фактът, че е лесно преносима (леснопреносима*) и достъпна в търговската мрежа. – 14 (по 1 т. за всяка поправена грешка)

18. Какво Бай Ганьо счита за „по-практично“ по време на пътуването?

А) Да разговаря с другите. Б) Да почете книга. В) Да дремне в купето. – 1 точка

Г) Да разглежда пейзажи.

19. В коя творба представата за родното пространство се гради чрез назоваването на три реки и на три планини?

А) „На прощаване в 1868 г.“ Б) „Вятър ечи, Балкан стене“ В) „Заточеници“ – 2 точки

Г) „Неразделни“

20. Кой цитат от Йовковата творба „По жицата“ разкрива психологическо преживяване?

А) …дебелите му мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата. – 2 точки

Б) …лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха… В) …поясът му оръфан, потурите – също. Беше бос. Г) …ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити…

21. Кое от твърденията НЕ е вярно за творбата „На прощаване в 1868 г.“?

А) Река Дунав е граница не само между родината и „тази тежка чужбина“, но и между робството и свободата.

Б) Лирическият герой не осъзнава какви страдания причинява на своята майка с житейския си избор. – 2 точки

В) Бунтовникът няма колебания по отношение на житейския си избор – да поеме по пътя на борбата за свобода. Г) Лирическият герой вярва, че ако той загине в името на свободата, неговите братя ще продължат делото му.

22. Лирическият говорител в Славейковата творба „Неразделни“ е:

А) свидетел на конфликта между двамата влюбени и техните родители Б) наблюдател на преживяванията на Иво и Калина В) съдник на извършения от двамата влюбени грях Г) посредник между тайната на влюбените и разкриването ѝ в песен – 2 точки

23. В кои две творби присъства художественият образ на змията?

А) „Стани, стани, юнак балкански“, „По жицата“ – 2 точки

Б) „Вятър ечи, Балкан стене“, „По жътва“ В) „Една българка“, „На прощаване в 1868 г.“ Г) „По жицата“, „Опълченците на Шипка“

24. В листа за отговори срещу всяка буква в таблицата запишете заглавието на творба, изучена в VII клас, която се свързва със съответното понятие.

А) ода Б) балада В) елегия Г) повест

А) „Опълченците на Шипка“/„Българският език“ Б) „Неразделни“ В) „Заточеници“ Г) „Немили-недраги“ – 4 (по 1 т. за всеки верен отговор)

25. Запишете в текст от 3 – 4 изречения какво внушават думите на Бай Ганьо:

Какво ще ù гледам на Виената, град като град…

Примерни посоки за размисъл: • ограниченост • духовна пустота/липса на духовни потребности • отсъствие на интерес към различното/нежелание да опознае културата на Виена • пренебрежително отношение към „чуждото“, към света, който не познава и който уеднаквява с познатото • обезценяване на специфичната атмосфера на Виена – 6 точки

ВТОРА ЧАСТ (90 минути)

Дидактическа задача:

Прочетете текста и напишете подробен преразказ от името на момъка. „Богатствата на момъка“, Георги Русафов

Живял някога в една далечна страна беден момък. Той бил строен като топола, здрав като канара и силен като мечка, но с когото и да се срещнел, с когото и да заговорел, младият човек на всички се оплаквал: – Ох, не е живот моето, а жива мъка – за всичко сам се трудя, парчето хлебец с пот на челото си изкарвам!… А колко хубаво би било, ако имах несметни богатства – цял ден щях да се излежавам, край мене от сутрин до вечер щяха да припкат пъргави слуги и слугини да ми прислужват! […] Една пролетна привечер, като се прибирал в колибата си, младият човек заварил там непознат старец с изпито лице и дълга до пояса брада. – Кой си ти, дядо, и какво търсиш в сиромашкия ми дом? – викнал момъкът към стареца. – Пътник отдалече съм, синко… – отвърнал тихо непознатият. – Видях отворена вратата на колибата ти и влязох вътре да ме нагости стопанинът с хляб и със студена водица, че съм капнал от дългия път! – Сбъркал си вратата, дядо – намръщил се домакинът, като чул желанието на стареца. – Стопанинът на този дом е последният бедняк в този край! И както правел всякога пред всеки срещнат човек, момъкът започнал и сега надълго да се оплаква от сиромашията си. – Защо говориш, че си беден, синко? – прекъснал го по едно време благо старецът. – Както те гледам, ти си по-богат от най-богатия цар на света… – Да не си дошъл да се подиграваш със сиромашията ми, старче! – настръхнал веднага момъкът. – За какво богатство ми говориш? Къде са ми дворците? Къде са ми кованите сандъци с жълтици, кожените торби с драгоценни камъни? Къде са ми слугите, слугините?… Не виждаш ли, че освен двете си очи, голите си ръце и босите крака нищо друго си нямам на тоя свят! Вместо да му отговори, непознатият старец бръкнал в пазвата си, извадил оттам едно огледало, кимнал на момъка да се приближи към него и му поръчал: – Погледни, синко, в това огледало – всичко, което видиш в него, само да пожелаеш, на минутата ще стане твое!… Младият човек се подчинил мълчаливо, погледнал в огледалото и занемял от удивление пред гледката, която зърнал. Най-напред видял голям дворец, златните кули на който се губели в облаците. След туй погледът му се зареял сред необятната градина, която заграждала от всички страни двореца. […] И навред шетали като трудолюбиви мравки пъргави прислужници, подскачали млади прислужнички, нагиздени до една с дантели и копринени одежди… – Нима наистина всичко това може да бъде мое? – погледнал накрая момъкът с недоверие към белобрадия старец. – Да, синко, всичко, което зърна в моето вълшебно огледало, ще стане за вечни времена твое, ако в замяна ми дадеш само твоите млади очи… Съгласен ли си на такава размяна? Преди да отговори, момъкът погледнал през прозореца навън, дето в туй време омаята на пролетния залез била превърнала цялата природа в хиляди пъти по-вълшебна картина от картината, която младият човек видял в чудодейното огледало на дядото… „Ако си дам очите, вече никога няма да зърна прелестта на гаснещия ден, нито чара на мъдрото утро… Ще прекарам целия си живот като къртица само в непрогледна нощ, във вечен мрак!“ – потръпнал […] при тая мисъл момъкът. И викнал буйно на стареца: – Не, дядо, още сто дворци като този в огледалото ти да ми дадеш, пак не бих се лишил доброволно от очите си!… – Е, щом са ти толкова скъпи очите, синко, дай ми тогава вместо тях силните си ръце и твой да е дворецът ведно с всичко в него и около него! – предложил му нова размяна белобрадият гостенин. Но момъкът и сега се дръпнал като ужилен по-далече от стареца и викнал още по-буйно: – Не, не!… Не си давам дори един пръст от ръцете, ако ще за него да ме направиш владетел и на хиляда дворци! Същото се повторило и когато старецът му споменал да замени двореца от вълшебното огледало срещу стройните момкови крака… Накрая дядото погледнал ласкаво младия човек, усмихнал му се благо и рекъл: – Видя ли какви несметни богатства притежаваш, синко, а ти се оплакваш, че си бил беден?! Момъкът не отвърнал нищо. Но още на другия ден се хванал на работа, започнал да печели добри пари и вече никой не го чул да се оплаква от сиромашията си…