Имаше поверие, че мълния никога не удря бреза. Ако едно дърво расте близо до дома, то в мощна гръмотевична буря със сигурност в него ще удари светкавицата. Брезата обаче сякаш отнема от себе си електрическия заряд , „прехвърля” го върху предметите и постройките, разположени около нея.

В Русия никога не се среща бреза близо до жилищна сграда. Това дърво може да расте само отвъд оградата, колкото е възможно по-далеч от дома. И това не е случайно, брезата е имала определено значение.

В славянската езическа традиция почти всички явления и обекти на живата природа са надарени с антропоморфни – човекоподобни свойства. Древните славяни считали красивата бреза за едно от въплъщенията на майката богиня Бендида. Смятало се е, че това дърво благоприятства изборът на младите момичета, които искат да се оженят.

Брезата е вързана с руслото на съдбата. В това отношение е популярна следната славянска традиция: неженените момичета отиват до брезовите горички, украсяват клоните на дърветата с панделки и медитират под тях в очакване да им покажат бъдещия им годеник.

В сборника “Народна демонология на Полесата”, съставена от фолклористите Людмила Виноградова и Елена Левкиевская, са записани любопитни суеверия, свързани с бреза. Източните славяни твърдо вярват, че това дърво има както положителна, така и отрицателна енергия.

От него вещиците могат да извличат мляко за своите нечисти цели. Достатъчно е магьосницата да забие остър нож в кората на бреза и да произнесе тайното си заклинание. След това от дървото се източва „млякото“. Езическите славяни са били убедени, че вещиците „доят брезите“ по този начин.

Вярва се също, че злите вещици летят към своите сборища не само на обикновена метла, но и на метла свита от  брезови клонки. Вещиците имат особена слабост към дървото. Вярвало се е, че брезата сама по себе си е магическа. В неините къдрави листа и корона живеят горски духове, както и душите на починалите предци. Те тихо си говорят помежду си, когато зелените листа от бреза шумолят и треперят от вятъра.

Вярвало се е, че те особено обичат да крият в клоните удавници. През нощта мъртвите излизат от езерата и реките, в които са се удавили и се разхождат по брега. Ако има жив човек наблизо, русалките се крият от него в гъстите листа на брезите.

Понякога тези неспокойни души могат да надникнат и да се покажат на късните пътници. Този спектакъл обаче не обещава нищо добро за живите хора. Ако русалката реши да се появи, можеше да вкара човек в езерото. Поради тази причина славяните предпочитали да не ходят късно през нощта близо до брезите, които растат близо до езерата и дълбоките реки.

Когато жените раждали, до леглото била поставяна брезова метла. Според общоприетото мнение, такъв амулет защитава майката и детето от болест или смърт по време на раждането. Смята се, че метлите от бреза имат властта да отблъснат неспокойните души на ходещите мъртви. Когато някой умре в къщата, на дъното на ковчега били полагани брезови листа.  След погребението на гроба също била засаждана бреза. Това дърво е смятано за вид диригент в света на духовете.

Поради всичко това славяните не са засаждали брези в дворовете си, близо до къщи. Това е място за живите, а не за мъртвите. Но ако се засади бреза пред портата на къщата, вълшебното дърво предпазвало входа на обиталището от злите духове.

Лечебните свойства на брезата

Брезата и някои нейни части като пъпките, различни видове листа (млади и зрели листа) и кората, се използват за лечебни цели. Пъпките на това растение се събират рано на пролет, през месеците април–май, преди да е настъпило тяхното разпукване.

Пъпките се отрязват заедно с клончетата и се оставят да се сушат на проветриво място, това може да стане и в специални сушилни, като в тях температурата на сушене трябва да е до 30 градуса. След като се приключи с изсушаването пъпките се отронват от клонките, те са с приятна миризма, но имат горчив и стипчив вкус. Съхраняват се в хартиени опаковки, за да могат да останат сухи. Листата на брезата се събират, когато настъпи пълното разлистване на растението, а това става през месеците април – юни. Процедурата по тяхното сушене не се различава от тази на пъпките.

Вече изсушените листа от горе имат тъмно оцветяване, а от долната страна са светлозелени, нямат миризма и са с леко горчив вкус. Корите на брезата се събират отново на пролет, след като е започнало развитието на растението, сушенето е същото, като ако се прави в сушилня температурата може да достигне до 45 градуса. Всички изсушени части на растението трябва да се съхраняват на сухи и проветриви места. Това е една изнасяна билка.

В българската народната медицина тинктура и отвара от брезови пъпки се прилагат при гастрит, язва, ревматизъм, подагра и др.

Сокът от бреза

През пролетта се наблюдава изтичане на брезов сок. Изтеклият от дървото сок се слави с ценни лечебни свойства. Той е богат и на важните за организма захари, органични киселини, ферменти, както и соли на някои елементи.

Учени го препоръчват при лечение на авитаминоза, болести на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит и невмония.

Брезовият сироп е приготвен от извлечения от сока на брезата (мъзга). В завършено състояние той съдържа 67% захар. Прави се трудно, защото трябват 80 до 110 литра мъзга за производството на 1 литър брезов сироп. Сиропът притежава много специфичен вкус – гъст, подобен на карамел, с леко лютив привкус. Произвежда се в Аляска, Канада и Русия. От брезовия сок се произвежда също така вино и бира.