Някога през юни, преди повече от тридесет години, с баба отивахме при стария орех, който си растеше край дерето. Беше огромен и с много разклонения. Тя разказваше, че там го е засадил дядото на моя дядо. Точно отсреща се ширеха нейните изкопчени от камъните лехи, в които садеше пиперки, домати, лук, фасул и картофи.

Но в този ден тя само ги наглеждаше и ако имаше нужда – поливаше или издърпваше някоя покълнала между редовете тревка. Бързичко подминавах камъните, под които живееше някакъв хипотетичен смок, когото само баба бе виждала и се устремявах към вишната.

Баба разказваше, че веднъж докато прекопавала пипера видяла смока, но от баба си знаела, че не трябва да го убива, а само да му говори и той сам ще се махне. Така и сторила, според нея се скрил в камъните. „Смоковете не хапят, но ако се увие около тялото ти, може да те задуши“ – рече тихичко. Аз не исках да го виждам. Тя разказваше, че бил много дълъг и шарен. Понякога дори спираше пред камъните и му говореше, за да мога да премина без да се боя.

„Стой си в дупката, дядо смок. Мирувай докато си идем, па после прави, каквото щеш…“ – нещо такова му казваше. Но този юнски ден цялото ѝ внимание беше заето от ореха.

Между листата му се полюшваха и зеленееха малките топчета, които бяха много приятно на аромат, но още твърде далеч от ореховите ядки. Баба избираше поне петдесетина от плодчетата и се понасяхме към къщи.

18зелени орехи

Още тогава научих рецептата за тази напитка, която развеселяваше бабините гостенки. Тя им капваше по малко от нея, в чашки с големината на напръстник, а до тях поставяше по една масленка. Също приготвена от нея. Понякога масленката даваше път на парче кейк, а друг път на сладкиш, чиято рецепта се предаваше от ръка на ръка в махалата.

Както и сега по онова време юни беше на границата между жаркото лято и отиващата си пролет. Но орехчетата винаги бяха готови за ликьора по средата на месеца.

Как се приготвя този елексир?

Не е трудно, само трябва да се преборите за един литър домашна ракия. Дядо много се сърдеше, когато баба си наточваше за ликьора. „Женски лигавщини, хабиш ми пиенето…“- промърморваше той, но тя беше несразима в намерението си да забърка „сиропа за кашлица“. Това беше другото име на ликьора от зелени орехчета.

И така. 

Взимате 45 – 50 малки зелени орехчета, които са още меки в средата. С куките за плетене ги надупчвате, за да може ракията да проникне в сърцевината им. След като сте готови с тази операция, поставяте орехчетата в трилитров буркан и ги заливате с 1л. домашна гроздова ракия.

Те трябва да престоят в буркана един месец на шарена сянка, като от време на време трябва да разклащате течността с плодчетата. Като мине месецът течността се прецежда. Към нея се добавя килограм захар и се бърка докато тя се разтопи. Доливате, отново разбърквайки и два литра червено вино. Пускате вътре две зрънца карамфил, една лъжичка мляна канела и една опаковка ванилия, разбърквате и оставяте още ден два, за да пуснат аромата си зрънцата от карамфил. Повторно се прецежда през марля и се разлива в шишета. Запушва се добре, а се консумира след като отлежи две седмици. Съхранява се в тъмно и хладно помещение.