Молитвата „Отче наш“ се счита за една от най-важните за християните. Тя се нарича Господня, защото Самият Божий Син, Исус Христос, преподава тази молитва на своите ученици по време на проповедта в планината. В тези, на пръв поглед, прости думи е скрит много таен смисъл. Има много различни истории, свързани с този текст.

Смята се, че това е единствената молитва, която не принадлежи на човешкия ум. Тя ни е дадена от самия Господ.

(Евангелие от Матея 6: 9-13Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:

Отче наш, Който си на небето! 

Нека се свети Твоето име; 
Нека дойде Твоето царство! 
Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; 
Дай ни днес нашия всекидневен (насъщен)хляб. 
и прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; 
И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото твоето е царството, и силата, и славата вовеки веков.

 Амин.

Това са думи, в които се събират практически всички човешки потребности и желанието да се спаси душата. “Отче наш” е универсална молитва. Може да се използва като благословия във всякакви дела, а също и за защита от зли духове, и всякакви нещастия. Има много случаи, когато хора са били спасени с помощта на тази чудотворна молитва. Християните твърдо вярват, че молитвата „Отче наш“ може да помогне в трудни времена, когато сте в опасност.

Всяко слово Господне е пълно с живот и истина, защото излиза от Извора на истината и живота. Но Господнята молитва е наситена с жизнена правда и всяка дума от нея е пълна със съдържание. Завинаги тя ще остане образец на съвършена молитва. Ето накратко нейното изяснение:

„Отче наш“…! 

Може ли да има за нас нещо по-скъпо, по-сладко и по-мило от това, да можем да наречем Бога наш Отец, наш Баща? Както детето се обръща с дръзновена синовна любов към своя родител с думата „Татко!“, тъй и ние се обръщаме към Бога с думата „Отче…“. С това ние изразяваме Божията близост до нас и признаваме, че Бог не е някакъв тиранин и жесток властелин, а любвеобилен наш небесен Баща. Затова и ние със синовна любов и детска откровеност Му разкриваме своята душа.

Ние се обръщаме към Бога не с думите „Отче мой!“, а „Отче наш!“. С това пък ние изразяваме нашата братска обич помежду ни. Бог е Отец на всички ни, а и всички ние сме Негови чеда и помежду си ­ братя.

***

„Да се свети Твоето име!“ Нима Божието име не е свято, та молим то да се свети? Името на Бога само по себе си наистина е свято, но то се свети и слави още и чрез нашия живот, и нашите уста. Когато ние живеем според Божиите повели и славословим с езика си Бога, ние с това светим Неговото име сред нашите близки; а когато ние престъпваме Неговите заповеди, ние ставаме причина неверните да хулят и безчестят Божието име.

***

„Да дойде Твоето царство…!“ С това ние молим Бога да зацари Сам Той в нашите души и сърца и в нашия живот. А там, гдето е Бог, там са радостта, мирът, правдата, доброто, любовта и благоволението между човеците.

***

„Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ Волята Божия се изпълнява на небето сред небесните ангелски чинове. Ние се молим, щото същата тая свята воля да бъде изпълнена и на земята, както и на небето. Молим се, щото всеки човек напълно да подчини своята воля на Божията, за да постигне в Бога истинско щастие.

***

 „Насъщния хляб дай ни днес!“ Под „хляб“ тук се разбира не само всяка веществена храна, но и всичко, що е необходимо за нашето съществуване. Ние не молим Бога за излишни неща, а само за „насъщното“, т.е. за онова, без което не можем да минем. Молим Го също не да ни осигури храната за много дни и години, а само за днес. Ако ние се надяваме на Бога и твърдо вярваме в Неговата промислителна към нас любов, Той няма да ни остави без храна и утре, и вдруги ден, и за цял живот.

***

 „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници!“ За да бъдем истински щастливи, ние трябва да сме в мир и да нямаме никакви провинения спрямо Бога. И ако нещо като човеци сме прегрешили спрямо Него и с това сме Го наскърбили, трябва веднага да Го молим за прошка. Бог няма да ни прости съгрешенията, ако и ние от сърце не простим прегрешенията на нашите ближни (Мат. 6:15). Затова нека първом простим на нашите близки, та тогава да искаме от Бога и Той нам да прости.

***

 „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия!“ Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава (Иак. 1:13). Затова смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение“ е ­ „не допускай да бъдем въведени в изкушение“. Ние молим Бога да ни избави от лукавия. И Той може да стори това, защото е много по-силен от него. За да се избавим обаче от примките на дявола, трябва винаги да призоваваме Бога на помощ, колчем лукавият се опита да ни оплете в своята мрежа и да ни склони към грях.

***

 „Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки. Амин!“  Това слово-словие иде като естествен завършек и печат на цялата Господня молитва. С него ние признаваме, че властта, силата и славата принадлежат единствено на Бога и че не се свършват никога, а са вечни. Всяка човешка власт, дори и на най-могъщия земен властелин, както и всяка човешка слава, дори и на най-великия херой, са мимолетни ­ днес блестят, утре угасват; те са пълно безсилие и безславие в сравнение с Божията сила и слава. Да! Нему ­ Единому и Премудрому Богу да бъде чест и слава вовеки веков. Амин! (1 Тим. 1:17)