* Една от последните снимки на Илия Минев, автор е покойният вече Христо Минчев – Конго

Родната къща на Илия Минев в Септември вече е продадена. Преди години собствениците ѝ искаха 5000 лв. от общината, като се предполагаше, че там ще бъде изграден Музей на демокрацията, а в част от помещенията ще бъдат експонирани вещи на българския Нелсън Мандела. Бившите сподвижници на Илия Минев обаче не направиха необходимото това да се случи. Имаше и вариант средствата да бъдат отпуснати от субсидиите на някогашното СДС, но с гибелта на дясното загина и споменът за големия българин.

26минев

„Прости ни, бай Илия! Прости ни, защото оставихме твоя свят дом да бъде загубен безвъзвратно! Ти, който беше борец за свобода и демокрация, с най- много години затвор и карцер, със своите идеи и твърдост, излезе победител над една безмилостна диктатура. И сега демокрацията се приема за даденост от всички, но усилията на Илия Минев не бяха оценени за 5000 лева, колкото искаха за къщата.

Тя трябваше да бъде Музей на демокрацията, за да не забравят хората за неговото дело. Въпреки многократните ми предложения в община Септември не се намериха пари за запазване на имота. Минават сесии и комисии, плануват се и се градят обекти, а разрухата и забвението погълнаха мястото, където се роди истинският дисидент в България. Къщата вече е продадена от неговите наследници, а ние като общество не проявихме интерес и забравихме за българския Нелсън Мандела.“ – казва общинският съветник Кузо Божинов. 

*Снимките от руините са направени от него.

На 5 декември 1917 г. в град Септември се ражда българският Нелсън Мандела – Илия Минев.

На зловещата дата 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите срещу осъдените по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд български политици – регенти, премиери, министри, офицери. Сред тях е и той.

17минев-къща

Един от най-автентичните български борци срещу комунизма, оцелял в затворите на Живкова България цели 33 години, Минев става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека малко преди падането на комунистическия режим през януари 1988 година. Впоследствие обаче той не е допуснат до сформираната официална опозиция.  Остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си – факт, който е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход.

В страдалческия живот на Илия Минев има още важни факти и цифри: На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда. 1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки. Обиколил е всички затвори и лагери в държавата. Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември.

Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово след промените през 1989 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA

Така е изглеждала къщата на Илия Минев през 2003 г., снимки: Георги Колев

Интересна случка е, че когато Франсоа Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.

В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Той страдал от това, че мечтаната демокрация, всъщност така и не настъпила.

Погребан е в гробищата на гр. Септември. На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.

Илия Минев ни завеща и страшния въпрос: „Ти какво пожертва, за да има и утре България?”, чийто тежък отговор и досега виси на съвестта ни. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди.