Бюст-паметник на Борис Христов ще бъде тържествено открит утре в 11.30 ч. пред сградата на съдебната палата в Пазарджик. Автор на монумента е известният скулптор Георги Чапкънов – Чапа. Идеята пък принадлежи на председателя на общинския съвет в областния град и адвокат Хари Хараламбиев. Повод за това е фактът, че Борис Христов е стажант-съдия в местното съдилище, през четиридесетте години на миналия век. Българският бас бил тук по разпределение, но случайност го извежда от средите на магистратите и тотално променя съдбата му. През тази година се навършват 105 г. от рождението му.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време Кирил Христов е гимназиален учител за кратко в Пловдив. Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от Битоля. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Александър Невски“ . От 1930 година пее в хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист.

През 1934 година присъства на изпълнение на Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Алма Матер.

Повратен момент в кариерата на певеца е Йордановден през 1942 г., твърди хроникьорът Иван Бенчев. Хорът на царския параклис, в това число и Борис Христов, заедно с владишкия клир отслужва литургия. На почерпката в двореца царят с чаша вино кани хористите да изпеят няколко песни и Борис изпява баладата за хан Крум Страшни. Цар Борис III се приближава до него с думите: „Браво, младежо, с лекота махнахте главата на Никифор! Кога да ви чуем в операта?

Борис отговаря: „Ваше Величество, аз съм съдия в Пазарджик.“ Царят замълчава, но миг по-късно казва:
„Съдиите са хубаво нещо, но у нас са повече от достатъчно. Виж, големите певци са рядкост! Тръгвате за Италия. И така царят предрешава съдбата на своя съименник.

В Рим, след като го чуват А. Пертиле, Б. Джили, Де Лука – световни величия, го насочват към баритона легенда Страчиари – професор в кралската академия „Санта Чичилия“. За съжаление Борис III не доживява да чуе феноменалния бас.

През 1943 г. Италия се превръща в бойно поле и Борис заминава да учи в Залцбург и Виена, където се проваля за първи и последен път на конкурс в Щатсопера. Диригентът Карл Бьом не го харесва особено, а само няколко години по-късно става негов почитател. Следва нацистки лагер във „Форалберг“, а след 09. 05. 1945 г., когато в лагера влиза френски експедиционен корпус, френски полковник решава съдбата на Борис. Този „ангел“ в униформа поръчва няколко концерта за съюзническите войски, в които Борис Христов е звездата. А когато всички концлагеристи трябва да се завърнат в родните си места, той го отвежда в Милано.

За няколко години Борис превзема световните сцени и през 1950 г. вече е голям певец в Метрополитен опера в Ню Йорк. Америка иска да го види, аплодира и короняса. Но Борис не получава американска виза като „руски шпионин“
Впоследствие става ясно, че не комунистите, а Коза ностра е провалила една велика среща на двамата големи изгнаници – Борис Христов и Люба Велич.

През 1954 г. в София умира братът на Борис, Николай – виден столичен адвокат. Заради членството си в „Илинден“ Николай е хвърлен в концлагер и там отрязват крака му. Безбройните опити на Борис да издейства виза за брат си, за да го лекува, остават напразни. Николай умира в пълна мизерия, алкохолизиран, за да потисне болката, изоставен от всички. На родителите му е забранено да се грижат за него. Връх на низостта е, когато комунистите не пускат Борис да погребе брат си.

След години случката се повтаря – този път за баща му. Отново България не позволява на чедото си – най-великия певец в света, да погребе баща си. Все пак през 1967 г. успява да погребе майка си, която също изживаява живота си в нищета с подаяния на приятели и роднини, защото не позволяват на Борис да й изпраща пари. На всичко това гордият Борис Христов реагира с мълчание и прошка.

Прощавайки на мъчителите си през 80-те години, Борис Христов подарява на България къщата си в Рим за певческа академия. Великият бас приключва кариерата си с концерт в нея на 22 юни 1986. Умира в Рим на 28 юни 1993, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. На режисираното от властите погребение тленните останки на великия Борис Христов са оградени с кордон и въжета, като на многохилядния народ не е позволено дори мъртъв да му се поклони отблизо.