На днешния ден църквата почита паметта на св. княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес. Както на повечето светци животът му се разделя на два периода – езически и християнски. Като езичник Владимир е жесток, отмъстителен и порочен. Извършил множество е престъпления. Преди кръщението си ослепял. В християнския период обаче извършва просветителска дейност и укрепва християнската вяра. Умира на 15 юли 1015 г. Владимир е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това време най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да е натоварен в същото време с отговорността към трона. Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус. Осем години след възкачването си на власт той разширява държавата до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай – чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий. Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност.

15юлита

Източноправославната църква почита днес и паметта на мъчениците Кирик и Юлита.Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме. Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година. Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.