Самоубийствата не са решение на житейските проблеми, така коментира пазарджишки психиатър случилото се тази сутрин. Повечето от хората, които посягат на живота си, смятат, че по този начин ще решат всичките си проблеми. Това далеч не е така, смята медикът. Според него през пролетта и есента хората са по-склонни да сложат точка на битието си. Летните самоубийства са най-често плод на депресии, които дълго време са мъчили душата на взелите решение да умрат. Най-често причината за самоубийство е личен проблем, свързан с взаимоотношения, развод, липса на пари или задлъжнялост.

В нито един от тези случаи обаче самоубийството не е решение, ако човекът е сложил край на живота си заради паричен дълг, то той автоматично го прехвърля на своите наследници, да не говорим за психотравмата, която нанася на най-близките си хора.

Справка на РЗИ – Пазарджик сочи,

че най-често опитите за самоубийство са извършени вкъщи – 82,9%; навън – 9,8%; има извършени опити на работното място и на обществени мястаПри 85,4% от суицидантите не са с регистрирани предишни опити; с един опит са 2,4%; с два – 2,4%; с над два опита 2,4%. За 7,3% няма данни.

Най-често използваният способ за самоубийство е „отравянето с медикаменти“ – 33,3%, следва „обесването“ – 22,2%, „самоотравяне с химични вещества“ и „хвърляне от високо“ – 11,1%, „комбиниран способ“ /използването на 2 способа едновременно/  – 4,4%.  и т.н. Жените предпочитат основно отравянето с медикаменти, а мъжете най-често използват обесването като способ.

При общо суицидните опити продължава тенденцията по-голям да е броят на опитите в градовете на областта -78,1%, при 21,9% в селата.

Керванът на смъртта според Евростат

Съотношението на опитите за самоубийство към реализацията е приблизително  4:1, т.е. близо 3000 българи са опитали да отнемат живота си за една година. Най-много такива опити се правят през месеците април, юни и август, а не както смятат повечето хора, през есента или зимата.

Друга общоприета представа, че жените отнемат живота си по-често, също не е вярна. Броят на самоубийствата при мъжете е бил близо три пъти по-голям – 554 представители на силния пол са сложили край на живота си, при 174 случая – при дамите.

Пикът на самоубийствата у нас е бил през 2011 и 2012 г., когато са се самоубили съответно 800 и 811 души.

България обаче е в долната част на негативната класация. Първа е Литва с 32 самоубийства на 100 хил. души население. Средната стойност на показателя за Европейския съюз е 11. В Швеция, Германия и Дания тя е 12.

В съседна Румъния се самоубиват средно 11 човека на всеки 100 хил. души население. В Унгария – 19, в Полша – 16, а в Швейцария – 13. Най-малък е делът на самоубийствата в Кипър и Гърция – 5 на всеки 100 хил. души население.

Самоубийствата имат значителни социални последици. Това е една от трите водещи причини за смъртност при младите европейци на възраст 15-35 години, като всеки смъртен случай засяга пряко поне още 6 човека, а семействата понасят значителни психологически и социални травми.