Тази вечер, в 18 ч.,  в малката зала на ХГ“Станислав Доспевски“ в Пазарджик ще бъде представена книгата на Димитър Бочев „Самоубийството“, съобщи адвокат Хари Хараламбиев, по чиято покана пристига писателят – дисидент. Книгата е изключително философска заяви Хари Хараламбиев, но тя е обстоен обзор на тази дълбока и вечна тема, която вълнува хората независимо от техния социален и финансов статус. С методите на художественото слово Бочев прави анатомия на човешките постъпки, които в крайна сметка водят към смъртта.

 

„Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови – както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-целяващи.

 
Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодилими бариери пред смъртта, зорки телохранители на живота. Самоубива се себеобезценилият се човек, човекът, който се е себеразлюбил.
В „Абсурдът и самоубийството” на Камю, който неслучайно е колкото философ, толкова и литератор, четем: „Има един-единствен действително сериозен философски проблем – самоубийството. Да преценим дали си струва или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията.”
 
Тъкмо този отговор ще потърся и аз, тъкмо тази нелека преценка ще се опитам да направя. Ще я направя като жив, като избрал живота автор, а това обстоятелство вече маркира отношенията ми към темата. Въпреки предопределеността на това отношение, място за размисъл има.” пише  Димитър Бочев.
Най-новата книга на Димитър Бочев е издадена от „Жанет 45“.

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище.

Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”.

През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.