Снимка: Държавен архив – Пазарджик, вляво е сградата на затвора

На мястото на днешния театър „К.Величков“ в Пазарджик някога се и издигала мрачната сграда на затвора. Тя била създадена малко след Освобождението от турско робство и съборена едва през 1960 г. За зандана, който заемал цялата северна страна на площада, разказва в книгата си “ Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка“ д-р Константин Кантарев.

„Двуетажна сграда с висока каменна ограда, опасала го от четирите страни, по средата на лицевата му страна, откъм площада, беше цетралният му вход, на няколко каменни стъпала, където мъже, жени, деца, граждани и селяни висяха по стълбите и чакаха свиждания с близките си.

На четирите ъгъла на оградата, пред дървени будки в трицвета на българското знаме, карауляха часови с пушки. Глухо гърмяха вериги иззад стените на затвора, тракаха налъми из каменните коридори, чуваха се дрезгави мъжки гласове. Железни решетки стягаха прозорците, които се виждаха отвън, а други двойни, разделяха затворниците от близките им при свиждане.

Затворът беше построен наскоро след Освобождението, когато турските кауши на конака станали недостатъчни. Запазено е решението в старата протоколна книга на Градския съвет за откупуване на турския имот, където да се вдигне сградата с дата от 1882 г. Построен бил по руски образец в центъра на града, за да напомня на непослушните и непокорните за себе си.  Направата му беше здрава с каменни и тухлени стени, с железни греди.

За покрива му били доставени от Марсилия нов тип керемиди. За разлика от конашките кауши, стаите му бяха светли, а дворът – обширен. Имаше и лавка – разбира се – карцер. На източната страна, в малко изолирано дворче, се издигала бесилка. Прави впечатление малкият брой смъртни присъди до 20-те години на 20 век. Това се обяснява с либерализма на нашето съдебно законодателство.

Първите жертви на бесилката са били разбойниците от аферата – Биндер и Линдер – банда, отвлякла за откуп чиновници от Австрийската компания за експлоатация на Беловската гара. Румелийското правителство взело строги мерки и унищожило бандата.“

Става дума за т.нар. банда на Касъров, която след като отвлякла служителите на Барон Хиршовата железница ги завлякла в Родопите и се сдобила със златни наполеони, но не за дълго. Заради многобройните отвличания се наложило да бъдат направени и промени в законодателството. Така всеки, който спомагал за откриването на банда получавал парична награда от 50 до 500 лв. Може би и това помогнало за залавянето на бандитите на Касъров, които първи разлюляли въжето в пазарджишката тюрма.

„След тях в 1897 г. били обесени двама души, замесени в убийството на Алеко Константинов. Има още един – два случая на обесване и това е всичко. Много повече са случаите на смърт от изтезания и убийства без присъда в каушите на Околийското управление.

След построяването на новия затвор, старите кауши се ползвали за предварителен разпит. В тях се води следствие, придружавано често с жестоки мъчения. Затова арестуваните са гледали на затвора като на „спасителен дом“.

Старите хора говореха, че в затвора лежали само сиромаси. паяжината на правосъдието улавяла само малки мухички, а бръмбарите я разкъсвали и се измъквали невредими…“

10torta-sega