Велина СТАНОЕВА, PZdnes.com

Доц. д-р Явор Бояджиев работи от 2001г. по селищната могила в село Юнаците, Пазарджик. С усмивка отговаря, че разкопките там ще продължат още хиляди години, а находките са многобройни и с изключително значение за археолозите.

Благодарение на отзивчивостта на екипа, успях да разгледам отблизо едни от последните открити предмети, а и да разбера в детайл историята на района. Всички находки от Юнаците ще отидат в Регионалния исторчески музей в Пазарджик. Тези, заинтересовани от история и алхеология могат да разгледат новооткритите предмети през есента, по-конкретно ноември месец, когато ще се организира изложба в музея. Има и планове за постоянна експозиция там, но за тях информация още няма. Конкретно в село Юнаците има идея за възстановка на сгради от халколитната епоха, но дали и кога това ще се случи не е ясно.

Гвоздеят на изложбата през ноември ще бъде урна от ранната бронзовата епоха с погребение на бебе вътре. Урната е една от най-новите находки на археолозите. Под подовете на сграда в селищната могила, екипът на доц. Бояджиев откриват  урната, с положеното в нея бебе.

14Дупката

Именно човек от екипа на доц. Явор Бояджиев най-отзивчиво разказа за историята на могилата и най-интересните открития. По своето същество селищните могили представляват множество селища, изграждани едно върху друго, в продължение на много години. В следствие на това учените предполагат, че едно селище съществува около 25-30 години. След този период сградният фонд се подменя, тъй като постройките най-често са правени от колове забити в земята, отвън намазани с глина. Разбира се, възможно е поради пожар самото селище да е разрушено по-рано, което налага изграждането на ново селище в по-кратък срок.

14Могилата

Конкретно в Юнаците, началното ниво представлява слоеве селище върху селища от различни епохи. Второто ниво е от халколита, около пето хилядолетие преди Христа, което са и въпросните селища, обект на археоложката експедиция. Над тях са селищата от бронзовата епоха – съответно около трето хилядолетие преди Христа. Над селищата от бронзовата епоха има останки от римско укрепление и средновековен некропол. Тъй като теренът е изключително равен могилата, постепенно образувана, е ключова, защото е нормално, ако искаш да си направиш селище то да е на по-високо.

14Селищната могила

В епохата, която археолозите изследват, именно халколита (каменно-медната епоха), река Тополница е минавала покрай могилата, като дори е отнела малко от нея, и е продължавала към река Марица. Предполага се, че причината да започнат да строят селищата си тук е съществуването на нещо като естествен полуостров, в следствие на това откъм реката селището е било защитено. Поради това през тази епоха е била изградена една укрепителна стена, достъпната част е била укрепена с фортификация, а откъм реката естественият откос е служил за защита.

Самото селище, особено последното от тази епоха, най-вероятно е било унищожено от някакво нашествие, трудно е да се каже от кого, но са намерени много човешки останки около къщите, убити насилствено хора, което слага край на населението от тази епоха, обитавало района.

Там, където е била отбранителната стена хората от халколита са имали нещо вкопано – „дупка“ с минимум 14 метра дълбочина. Изглежда, че над вкопаното съоръжение е била построена някаква сграда, по-скоро площадка. Едната част е опирала на стената като база, а другата е стояла на подпори над въпросното вкопаване. При което, когато тази посторйка е изгоряла тя е останала на тези подпори, които евентуално са изгнили и буквално е паднала и се е залепила за стената.

Получил се е едва ли не вертикален под. При падането една част е стигнала дъното, пречупила се е и е застанала хоризонтално. Вероятно е било жилищна сграда, защото инвентара от предмети  е типичен за едно домакинство – стан, хромели за смилане на зърно, оръдия на труда – костени и каменни и много други предмети. При разкопките става видно, че цялата покъшнина си е останала на пода. Имало е десетки цели съдове, но тъй като по „дупката“ има още много работа не е ясна причината за създаването й.

За археолозите е изключително ценно да намерят опожарена къща, защото в своята бързина да се евакуират хората пропускат да вземат голям брой от своите вещи. Това дава представа какъв е бил инвентара в едно жилище. Тоест приблизително от колко съдове са се нуждаели, какви са те като размери и т.н.

От екипа на доц. Бояджиев разбрах, това е един затворен комплекс, който им показва част от живота на хората тогава, останал запечатан във времето.

С нетърпение ще чакаме изложбата с находките от селищната могила през месец ноември в Регионален исторически музей в град Пазарджик.

Още за селищната могила с най-старото злато на Европа – ТУК, ТУК