Отговори на пресцентъра на БАБХ на въпросите, които им зададохме от PZdnes.com.

 На официалния сайта на МЗХГ има информация, изходяща от пресценъра на Министерството за определяне на 20 км. санитарна зона около всички регистрирани свинекомплески в страната, както и мерки свързани с превоза и клането на животни.

  – Има ли заповед на Министъра на земеделието и храните в този смисъл?

  – Има ли някакъв друг индивидуален акт на МЗХГ, Националната епизоотична комисия, Областен управител и др. за вземане на мерки в посочените санитарни зони, вкл. задължение на притежатели на свине да ги умъртвят?

Отговор:

Изпратено е писмо до областните управители от министъра на земеделието, храните и горите за взети решения от проведеното заседание на Централния епизоотичен съвет.

Областните управители с индивидуален административен акт налагат изпълнението на мерките, и по точно – доброволно клане на животните отглеждани в лични стопанства, нерегистрирани и при неспазване на правилата за биосигурност, съгласно взетите решения на Централен епизоотичен съвет, на територията на съответната област.

 Ако в посочения срок не се умъртвят свинете, каква ще е санкцията за тези стопани? Как ще се осъществява контролът по изпълнението на това разпореждане / ако има такова и то е надлежно издадено от компетентен орган?

Ако в посочения срок, стопаните доброволно не заколят своите свине, които отглеждат нерегламентирано и в нарушение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, ще се пристъпи към принудително хуманно умъртвяване на животните съгласно чл.139 а от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

 Кои са регистрираните в Пазарджишка област свинекомплекси?

В област Пазарджик регистрираните свинекомплекси са пет броя, находящи се съответно в: град Пещера, община Пещера, село Априлци, община Пазарджик, село Синитово, община Пазарджик, село Пищигово, община Пазарджик и град Пазарджик, община Пазарджик.

 Как се определя 20 – километровата зона от тези свинекомплекси?

20-километровите зони около свинекомплексите се определят съобразно географското местоположение на обектите, като се отчитат трайните топографски елементи и/или съществуващите природни и изкуствено създадени бариери на терена.

 При определяне на мерките за безопасност прави ли се разграничаване между отглежданите в „задния двор“ 1 -3 свине и малките ферми с по 30 – 100 прасета , които се отглеждат за производствени и търговски нужди?

Предвидените мерки не са обвързани с броя на отглежданите животни в обектите, а в типа стопанства, в които се отглеждат, въведените мерки за биосигурност и дали собствениците на съответните свиневъдни стопанства са спазили Закона за ветеринарномедицинската дейност, като са ги регистрирали. Личните стопанства тип „заден двор” са нерегистрирани, не отговарят на изискванията за биосигурност и във връзка с посоченото те крият висок риск от разпространение на АЧС в страната. Собствениците заклали принудително животните си, ще запазят добитото месо за лична консумация само след топлинна обработка за минимум 30 минути на 70оС, достигнати във вътрешността на късовете месо, предвид факта, че вирусът на АЧС е изключително устойчив при изсушаване, осоляване, пушене, охлаждане и замразяване на месото.

  Към момента има ли предвиден механизъм за обезщетение на собствениците , които ще бъдат принудени да заколят прасетата си?    

Без отговор.

 *Снимка: Веселин Вълчев, фейсбук