Иван ДИМИТРОВ, политолог

Слави Трифонов обяви създаването на нов политически проект. На първо време той и екипът му отново успяха да се справят с концентриране на гражданското внимание върху им. Изключително важна предпоставка, когато искаш не само да се занимаваш с обществени дела и да бъдеш център на обединяващо доверие, но заедно с това да носиш политическа отговорност и да участваш в управленски решения.

В случая стават ясни две неща: първо, ясно разбират, че „топлината“ на симпатиите към тях с инициирането и провеждането на референдума с течение на времето охладнява, второ, да говориш и да действаш за нещо, което е изключително актуално и важно, но същевременно скрито и/или неразбрано от гражданите е повече от необходимо, за да бъдеш на видимо място на масата за обществените дела . Става дума за данните, които от екипа му оповестиха относно партийната субсидия и разпределението на един глас в размер на 13.23 лв. вместо общоизвестното и прието със закона за бюджета  от 11 лв. Така С. Трифонов и екипът му  дадоха обяснение на това как те разбират политическото позициониране и как настоящо представените в парламента партии го разбират през призмата на взаимоотношенията със суверена. С други думи едните /Трифонов и съмишленици/ застанаха на страната на гражданите, докато другите по една или друга причина са заставали на страната на партийната си субсидия. В този смисъл минават една стъпка напред спрямо останалите системни играчи, но тя съвсем не е достатъчна.

Политическата система у нас дава поводи на харизматични хора да центрират и оглавят множество от хора, с други думи има налични условия за нови политически проекти /има износване и умора в партиите, в настоящите лидери, недоверието към институциите и липса на креативност от тях, съществени, на моменти манихейски, са разделенията между хората основани на вижданията, които приемат по отношение на един или друг казус, социалната ножица също има своя дан, популизмът умело използва социалната масовизация и повлича огромен брой хора/. В този контекст, всеки заявяващ себе си като антисистемен играч, като отдалечен от установената политическа система у нас, има добър старт да получи подкрепа и да я реализира в институционално представителство. През годините едни станаха лидери благодарение на популизма си, други се задържаха като такива използвайки популистки похвати.

Това е първият изпит, който трябва да премине новосформиращата се партия „Няма такава държава“, да покаже и докаже отношението си към популизма.  Само по себе си оксиморонната екстравагантност на името дава храна за разнопосочно тълкуване на намеренията, нещо повече опонентите биха съсредоточили критики към избраното име, биха го нарекли популистко. Разбира се, сам по себе си популизмът хваща дикиш, но предозирането с него накрая се обръща срещу използващия го.

Важно и бъдещо определящо ще бъде наборът от хора, които ще заемат ръководните места в партийната структура. Все още не е ясно, каква ще е  ролята на С. Трифонов, дали ще е активен лидер или идеологически коректив на тези, които ще ръководят процесите? На този етап след проведения кастинг за политици, няма информация кои са избрани, с какво ще се ангажират в партията, в кои публични сектори биха работили с експертиза и опит, няма и информация доколко върви процеса по набиране на членска маса по общини и малки населени места, тези хора минават ли или ще минават през кастинг?  В този смисъл може да се заключи, че е по логично партията да не се яви на местните избори – почти няма време за подготовка, във всяка община проблемите и приоритетите по които трябва да се работи са различни, много от хората гласуват за роднини или приятели, които са издигнати от партийни листи, при толкова кратък срок трудно се отсяват службогонците, а и при евентуално един незадоволителен резултат, това автоматично ще отдалечи партията и лично Трифонов от съпоставка с първите в големите системни партии. Ако решат да участват в надпреварата за местното доверие то е възможно да са решили този рубикон.

По отношение на предстоящите парламентарните избори и работата на парламентарно представените партии, критика от „Няма такава държава“ се спуска по адрес на всички и към управляващи и към опозиция. Има основание да се счита, че заявената ориентация е до този момент е такава, че се дистанцира от всички, като нормално повечето критика да е насочена към управляващите, защото те са тези които прилагат политиките. Трифонов даде индикации, че партията ще работи за прокарване на въпросите, по които се произнесоха хората на инициирания от екипа му референдум. Макар и доста, те не обхващат широкия обем на целия социален спектър и трудните задачи. Предстои да видим каква ще е идеологическата ориентация, в ляво, дясно, или център, либерално или консервативно, патриотичното как ще се чете в действията им, какви ще се позициите по отношение на европейската политика, какви ще са предложените политики в образованието, финансите, икономиката, енергетиката, транспорта, земеделието, сигурността,  и всички останали жизненоважни сектори, по които работят съответните министерства.

Нещо повече – предстои да видим как ще се позиционират системните партии спрямо новосформиращата се, защото неминуемо те ще загубят част от електората си, разбира се, не твърдия, а този, които е подкрепял повече антисистемното и/или заявяващите се за промяна. За едни харизмата на Слави, ще е по – актуална от харизмата на Борисов, други ще видят сигурен пристан срещу правителството не в лицето на БСП, а трети ще потърсят патриотичното в песните му. Не на последно място, не бива да се забравят и мрежовите структури и богатия с разклонения клиентелизъм. За всеки е ясно в страната ни, че клиентелизмът е изключително развит похват на действие, нещо повече много силно и категорично се бори, срещу всеки, който застане срещу него. Самият избирател е амбивалентен, когато клиентелизмът се превърне в обект на политика.

Големият въпрос пред Слави и новосформиращата се партия „Няма такава държава“ не е дали ще получи парламентарно представителство, а дали ще успее да задържи и развие политическия си потенциал и ще се превърне в дългосрочен фактор в българската политика.