Хаджи Пенка МИЛКОВА

„Ти, пречиста Богородица, недосегната от никакви скверности, която си родила словото на Отца, раждащо се от Него нетленно преди всички векове. Дай ми за твоя похвала вдъхновено да възхвалявам, като път упование и закрила Божия промисъл подготвил появаването и раждането на Спасителя.“

Света Дева Мария е от родословието на Давидовия род, по баща от Йосиф, а майка ѝАна е от рода на Сара и Аарон, който претърпя страдания и упреци на стари години, че е грешник, че няма деца. Молейки се с горещи молитви и вопли, осемдесет годишният старец беше удостоен да се сдобие с рожба.

Раждането на Мария.

Майката Ана даде обещание Богу, че родилото се момиче ще бъде служаща на Бога, тя я въведе на три години в храма Господен. Явяването на архангел Гавраил с крем в ръка, цвете свалено от Рая, и думите: Девица ще роди от Светия дух – Спасителя на човечеството.

Годините в Назарет, страданията, кръстните страдания на Иисус Христос, гонението му и великото изживяване от Възкресението, носеха тъга, радост и свидетелско изживяване след връщането на Девата на Елеонската планина.

От разпятието си Христос се обърна към любимия си ученик Йоан: Ето майка ти и така Майка Божия заживя при него.

Сед Възкресението започва гонение на разпростиращото се Християнство, което било подложено на мъки и на страдание, по благоволение на римляните много хора били умъртвени.

Мария Магдалена и Света Богородица заминали за Турция, за град Ефес. Днес е построена католишка църква на местото, където са живяли и изворът, от който са вземали вода е оформен с чешма. Когато напрежението утихнало и гоненето спряло, Света Богородица решила да гостува на възкръсналия Лазар, любимец на Христос, който години след смъртта си бил епископ на Кипър.

Тръгвайки с кораба Светата Дева била застрашена от силна буря и лошо време, както и от опасността кораба да потъне всеки момент. Отклонил се от пътя си, той взел направление за Света гора, но бурята го била обрекла на потъване, всеки се молел на своите богове, тогава корабът бил изхвърлен на Атон.

Тук имало езически храм с много езически богове, но когато нозете на Светата Дева стъпили на земята, всички идоли се поклонили на Божията майка. Мнозина приели християнството като видели чудото.

Тогава Св. Богородица изрекла: Това място ще бъде мое жребие, дадено ми от моя Син и Бог Отец. Нему да отдавам Божията милост. На това място аз ще му бъда застъпница.

Заради това тя е Владичица на Светогорските манастири.

Когато гонението на Християнството стихнало, тя се върнала в Ерусалим, при Йоан Богослов. Обкръжена от народ, с обич я търсели, беседвали, искали благословение и съвети. Езичниците, йудеите книжници като виждали уважението към Божията Майка, изпитвали омраза и ярост. Особено при честите посещения на местата, където е бил Христос и след това тя посещавала. Те решили да я погубят, но ангел Господен и я предупредил.

По време на нейното често молене на планината, тя видяла архангел Гавраил с палмово клонче и той заявил, че след три дни тя ще бъде представена отвъд: „Твоят син и Бог наш ще те вземе, в своето горно царство, за да живееш и царуваш с него вечно.“

С живата радост на своите шестдесет и четири години тя заявила и показала клончето на учениците. Силна светлина обливала лицето ѝ, а думите предвещавали към Йоан: След три дни трябва да се приготвим за раздяла.

Подготовката в дома ѝбила направена, а също така наредила дрехите ѝ да бъдат дарени на две близки вдовици. Тя пожелала тялото ѝ да бъде положено в ковчег и да бъде откарано в село Гетсимания. При гроба на обручника, където тя  гледала 16 години децата на този човек.

Започнало събиране на всички познати и учениците Иисусови от всички краища на страната. Те скърбели за предстоящата раздяла. Тя ги утешавала и уверявала, че тя винаги ще бъде с тях. Уверявала разпръснатите ученици, че чудото ще се случи.

Те благодарили славейки Господа, а тя ги разпитвала за трудностите по пътя им на апостоли и ги поощрявала да продължат. Света Богородица ги благословила и заявила, че ще се моли за тях и целия свят, всички етноси я обичат и почитат заради това. Настъпил денят на нейното успение и представянето ѝ пред Бога.

Апостолите славели Господа и възпявали неговата сила. Със сияещо лице в три часа тяхно време или девет часа наше време, Дева Мария била отнесена от небесна светлина, която заобиколила стаята. Покривът сам се разтворил и за учудване на присъстващите Иисус Христос със слава и обкръжение от сияещи ангели и светии, дошли и повели душата на Богородица. Хор огласявал:

Душата ми величае Господа, с духът ми ще зарадват Бога Спасител.

Христос изведе пречистата си майка за вечен живот, чело се песнопеенето на ангелите, които славели арх. Гавраил: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените“.

С тези псалмопения с радост апостолите вдигнали смъртния одър и тръгнали за Гетсимания. Напред с палмовото клонче вървял св. Йоан Богослов. С голяма злоба и за да създадат зрелище юдейските първенци и книжници наредили на Анани, ненавиждащ християнството, да бутне ковчега и да настане паника и подигравки с тялото на Божията майка.

Но за чудо ангел Господен отрязал ръцете му, които били залепени за ковчега, а той с вдигнати ръце без длани се молил да бъде пожален. Молитвите му били чисти и облак обвил в кръг, и ослепил тълпите, които изпадали на земята и изумени чрез молитвите на учениците и покаянието, станали Христови последователи.

Апостолите погребали Майка Божия в пещерата и сложили каменен похлупак върху одъра. Три дни апостолите и ангелите небесни пазили входа. Прославяли Божията майка. Три дни след успението ѝ пристигнал Тома Неверни. Той бил в Индия и не успял да дойде навреме. Той тъгувал, че не заварил Майка Божия жива в последния миг. Пожелал да се поклони на тялото ѝ, макар и късно. Учудени всички видяли, че след като вдигнали похлупака в ковчега била само плащеницата.

А тяло нямало и се молили да се направи разкритие в тайнственото събитие. Когато се върнали в Ерусалим и седнали да ядят на общата трапеза умували, беседвали, за тялото на Света Богородица. С небесни облаци и песнопение, тя слязла сияеща от слава и обкръжена от ликове пеейки: Радвай се, ти, защото с вас съм през всички дни!

Заради силата и славата на Иисус Христос апостолите поставяли парче хляб на седалката на стола на Спасителя и след това го раздавали за благословение от името на своя Учител. Христовата църква в този ден прави възнешение –за въздигане, в чест на Света Богородица, като раздава обреден хляб. Нарича се Панагия Пресветая.

Много параклиси, манастири и църкви носят името „Успение Богородично“. Днес ние се гордеем с пазарджишкия старинен храм.

Света Богородица остава изографисана с корона. За слава на земята и небето.

С гордост празнуват – Мария, Мери, Мара, Марио, Мариана и Мариян.

При погребение и днес се носи, вместо клончето на Йоан Благослов свалено от Райските селения, дебела свещ или кръст с името на починалия. В чест на Свети Йоан Богослов.