Ако хората от вашия род са дълголетници, то със сигурност вие носите гени, които ще ви осигурят дълголетно пребиваване на тази земя, твърдят учените. Защо има хора, които си отиват твърде млади, а други надхвърлят век? Загадката няма конкретен отговор, но основните показатели, които осигуряват съществуването ни са – липса на стрес, чист въздух, лека храна и вода, която не съдържа вредни вещества. Грубо казано, за да доживеете сто години, трябва да сте в планината, да не се вълнувате за „щяло и нещяло“ и да не злоупотребявате с прекалено много месна храна.

Фактът се потвърждава от столетниците в нашата област. До преди три години най-възрастната жителка на региона бе баба Мария Муховска, която достигна 107 г. , но по-забележителното е това, че тя има с три години по-млада сестра. Двете никога през живота си не бяха напускали родното си село Оборище. Неясно как, но двете сестри смятаха, че дължат своето дълголетие на чая от куркума. Постоянният прием на чай от куркума намалява нивото на кръвната захар. Подправката се препоръчва и на здрави хора, които не могат да устоят на сладките изкушения. Чаят се използва и при раздразнен стомах, действа уникално за здрава кожа и коса. Ако пиете чай от куркума, вие не само ще отслабнете без изтощителни диети и глад, а като добавка ще се отървете и от досадния целулит. Според изследвания на учени от Америка куркумата може да пребори дори и някои видове рак.

Столетницата твърдeшe, че никога не се е поддавала на стреса и страха за утрешния ден. Тя е приемала това, което й поднася животът, с отворени сетива и благодарност към Създателя ни. Чужди й бяха злобата и завистта, а в храната си се е стремяла да бъде разнообразна, проста и най-вече да използва тези продукти, които може да отглежда в градината си.

Само преди броени дни стогодини от рождението си отбеляза 

велинградчанинът Христо Димитров Чотрев. Големият празник стана повод за мило семейно тържество, събрало около една трапеза цялата рода на столетника. Деца, внуци и правнуци бяха дошли, за да го поздравят и да му отправят сърдечни пожелания. Роден e в село Осеново през 1919 година. Преселил се със семейството си във Велинград. Живее в мир и сговор с близките си. Сладкодумен разказвач, бай Христо е желан събеседник на млади и стари. С голяма охота разказва за войните, в които е бил активен участник. Често го питат как се е съхранил така бодър до дълбоки старини и с какво се е хранил. А той отговаря, че млякото и качамакът са били основната му храна. Много мизерия и несгоди е преживял. От малък бил овчарче. Като навършил 18 години, станал секач и превозвач на трупи. “Свързан съм с гората и продължавам да я обичам и да ходя из нея”, споделя бай Христо пред велинградското издание „Темпо“.

До 104 години достигна дядо Темелко Лазаров от Симеоновец, 

до последния си дъх, той рецитираше а френски и можеше свободно да води разговор на езика на Дюма, участвал е във войните през миналия век и бе сред ветераните. Столетникът от Симеоновец бе преживял първата световна година като дете, а после се е сражавал за Родината по време на Втората световна война. Благ характер и разбирателство с околните, това бе неговата формула за дълъг живот. Храна, която не натоварва организма, малко алкохол и без цигари.

Дядо Мелко беше един от най-обичаните хора в селото.

На близо 103 г. миналата година ни напусна не по-малко уважавания и обичан столетник Никола Зънгаров от Равногор.

Историята му е достойна за роман и не случайно преди три години той бе гост в предаването на Мира Добрева по БНТ. Журналистката е била поканена да разкаже за забележителния човек от Соня Казакова, която е сред организаторите и инициаторите за провеждането на Гайдарското надсвирване в Равногор. Никола Зънгаров е единственият човек в България, който педантично си е водил дневник, в който е отбелязвал най-важното събитие за селото и страната, като е правил това в продължение на осемдесет години.

Вътре ще откриете, кога е избягала котката му, кога се е „възцарил“ Тодор Живков, кога е паднал от власт. Кога е катастрофирала Паша Христова и кога се е развела Лили Иванова. Ето такива неща си е записвал дядо Никола, а най-новото попълнение в дневника му бе четвъртото гайдарско надсвирване в Равногор, което се състоя навръх 102 -рия му рождения му ден. От тази дата има и снимка с Валя Балканска.

Животът не е бил милостив към Никола, заради войните в началото на миналия век той губи баща си и неволно става мъжът в семейството, който трябва да отгледа по-малките си три сестри. Трудът и желанието да се справи с всяка трудност го крепят през годините. Въпреки че от много време насам бе загубил съпругата си Йорданка, синовете си Стефан и Георги, дядо Никола никога не е губил кураж, той разчиташе предимно на малката си снаха Людмила и внукът си Николай, които се грижеха за него

Най-възрастният българин е Недлчо Бойков, той живее в Свиленград.

Неделчо Бойков е роден на 4 април през 1912 г. в село Мерхамли (днешна Гърция), но като бежанец от Беломорска Тракия семейството му се заселва в хасковското село Костур. От 1950 г. фамилията живее в Свиленград. „Истината е, че съм роден през 1911 г., но се получи объркване в регистрите и затова ме водят с една година по-млад“, разказва Неделчо.

Столетникът е известен в града с чувството си за хумор, защото много обича да се събира с приятели, за да ги разсмива. Дядо Неделчо никога не е пушил или пил ракия. Единствено си сръбва биричка през лятото. Сутрин обича да пие чай от различни билки, а вечер – айран. Храни се винаги по едно и също време. Обядва точно в 12 ч., вечеря рано – около 18 ч., като задължително приема само лека храна.

„Ям си все едно съм на 60 години, хапвам каквато манджа ми сготви снахата – картофи, фасул, ориз, леща“, споделя 106-годишният достолепен българин. Столетникът живее с един от синовете си и съпругата му, които полагат грижи за него и за миг не го оставят. Дълголетието е традиция в рода на дядо Неделчо. Пролетта тази година брат му трябвало да навърши 100 години, но малко преди кръглата годишнина починал. Двамата имали уникалната възможност да бъдат вписани като братя столетници, но съдбата решила друго.

108-годишната баба Матена от Ивайловград дълго време беше най-възрастната българка, но миналата година почина и дядо Неделчо оглави възрастовата класация у нас.

Максимата, че жените живеят по-дълго от мъжете, се доказва с факта, че в пазарджишка област четири жени на сто и над сто годишна възраст чукнаха чаша с шампанско в навечерието на тази година.

Още три столетнички ще има областта в края на тази година, сочат данните на дирекция „Гражданска регистрация на населението“ към Община Пазарджик.

Най-възрастната пазарджиклийка Анна Томова, която е съименница на известната оперна певица, е на 104 години и живее в Пловдив. Достолепната дама се намира там, защото е при дъщеря си. На 14 май баба Анна стана на 105 години.

Само три години по-млада от нея е Стоянка Танова Стойнова от Сарая. Баба Стоянка изцяло разчита на грижите на дъщеря си, която вече е на осемдесет. Загубила е съпруга си преди тридесет години, а сина си преди повече от десет. Радва се на любовта на внуци и правнуци.

В Звъничево имаме трета столетница, която е на 101 години.

През 2018 г. в общината имаме още една столетница, която почерпи през август за своя един век – баба Петкана Маринкова от Величково. Петкана Георгиева Маринкова е родена на 21 август 1918 година. През живота си е срещала много злини и добрини, но до ден днешен продължава да помага в домакинството и да се радва на топлотата и обичта, с които я даряват нейните близки.

До края на тази година три дами също ще трябва да съберат близки и приятели по този повод.

През миналата година за първи път са поели глътка въздух 1683 -ма нови жители на областта. От тях 1275 в Пазарджик.

665 са момчетата, а  610 момичетата. Най-често срещаните имена за новородени са.  За момчета: Георги, Димитър, Иван, Александър, Ангел и Николай. При момичетата – Мария, Гергана, Виктория, Никол и Рая.