Свири ми, цигуларю, за душата,
опърлена от димки на мерзавци,
аз тази нощ те искам за приятел,
далеч от недоуки празноглавци.
Свири ми за държавата проклета,
която тъй наричаме родина…
Да чуят всички-и през сто морета,
че аз от тук все пак ще си замина.
За глухите и слепите-анданте,
адажио-за всички занемели,
свири ми, до последната поанта,
че някога и с тебе сме живели.
Опъвай лъка-както автомата,
и вместо с бомби-ги форсирай с ноти,
познатият мотив за двата свята
и празните надежди за живота.
Свири ми, цигуларю, до припадък,
а после с мен тръгни си-за последно,
За нас остана сетната награда-
да сложим ясен кръст на всяка бедност.
Едно последно сбогом на България,
една целувка обич-чиста, свята,
да тръгваме нагоре, цигуларю,
към музиката светла на душата.
С цигулката и любовта си-все нагоре,
съдбата си да следваме-проклета,
за лудите-минори и мажори,
за мъртвите-любов-през сто морета!

Борислав ПЕТРОВ