Единственото оцеляло до наши дни древно чудо е Хеопсовата пирамида, както и още две древни постройки в съседство с нея в Гиза. Списъкът с общо седем секващи дъха гледки на Античността е бил създаден от библиотекаря Антипатър. Той работел в Александрийската библиотека и пътешествал в различни краища, за да събира свитъци. Вероятно и заради това е имал възможността да оцени подобаващо най-високите достижения на тогавашното човечество.

Според неговия списък седемте чудеса са:

Пирaмидите в Гизa (2575 – 2465 пр.н.е.) – Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. 

Най-голямата пирамида е построена преди 4,500 години за Фараон Хуфу. Тя е масивна конструкция с височина почти 150 метра, построена с повече от 2.3 милиона каменни блока. Доскоро се вярваше, че вътре има само три помещения.

05гиза-сфинкс05скрита стая гиза

Екип от учени обаче сканира пирамидата през ноември 2017 г., за да види дали има нещо, което не е намерено. Тогава, над Голямата галерия на пирамидата бяха открити признаци, че може да има голяма скрита стая, толкова голяма, колкото и най-голямата открита стая в пирамидата.

Странното е, че древните египтяни съзнателно са построили скритата камера, за да бъде тя напълно недостъпна. Няма свързани коридори или пътеки към нея. Единственият начин, по който биха могли да сложат нещо вътре, е да запълнят камерата, докато строят пирамидата, а след това да я запечатат. Все още не е открита вътрешността на скритата камера. Но каквото и да има там, очевидно фараонът Хуфу не е искал да види светлината на деня.

Висящите градини във Вавилон (8 – 6 век пр. Хр.) – Построени са от Новуходоносор II. Областта се намира в днешен Ирак.

Мнозина учени и до ден днешен смятат, че градините въобще не съществуват, докато други дават хипотези за тяхното местонахождение. Сведенията за създаването им са също противоречиви. Повечето от тях сочат, че градините са построени около 575 г. пр.Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия.

Според легендата той ги създава заради своята съпруга, която е персийската принцеса Амитис, скърбяща по дома си, чиято носталгия се простирала към обширните и плодородни земи на Месопотамия. Тогавашният Вавилон отчуждавал принцесата с шумът и прахът от пясъчната равнина, в която бил разположен, контрастиращ с зелените гори, с които била свикнала Амитис. Така създадените висящи градини щели да утешат принцесата обграждайки я с зеленината за която копнеела.

Друга теория за създаването на градините е свързана с асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното и управление (810 г. Пр.Хр.). Според преданието Семирамида е расла в пустинята сред ято гълъби, но е намерена от овчари и дадена на пазача на царските стада Симас, който я отглежда като своя дъщеря. След време царският войвода се оженил за нея, а след неговата смъртта тя се възкачва на престола и решава да построи прочутите градини.

Висящите градини са изкуствено напоявани четириетажни пирамиди. Най-долният етаж бил с форма на неправилен четириъгълник. Всяка от терасите е представлявала самостоятелна градина с различен вид треви, храсти и дървета. Благодарение на етажираната форма до всички растения достигала така необходимата слънчева светлина. Водата се доставяла чрез тръби от река Ефрат до най-горната тераса, а впоследствие под форма на водопади достигала и до другите тераси.

Страбон ни е оставил следното описание: „Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри… Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите работници непрекъснато докарват вода от Ефрат . Тази река тече по средата на града, а до реката е градината.“

През 331 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски превземат Вавилон и го правят столица на неговата империя. След смъртта му през 323 г.пр.Хр. Вавилон постепенно запада, наводнения разрушават тухлените основи на колоните, а в последствие рухват и платформите.

Статуята на Зевс Олимпийски (430 г. пр. н.е.) – Построена от прочутия скулптор Фидий.

Статуята на Зевс Олимпийски е едно от седемте чудеса на света, поради своя мащаб. Според описанията на съвременници височината на бога на гръмотевиците, изработен от слонова кост и злато, е била най-малко 15 метра. Богът е седнал на златен трон, оставяйки впечатлението, че ако иска да се изправи, ще да разруши покрива на храма, в който е инсталирана на статуята.

Историята на скулптурата е тясно свързана с Олимпийските игри, които се провеждали в дервна Олимпия на всеки четири години, като се започне от 776 преди новата ера. Церемониите по откриването и закриването били провеждени в храма на Зевс. Скоро Олимпийските игри са станали толкова популярни, че всички участници не били в състояние да се поберат в малъкия храм. Решено било да се изгради нов, просторен храм на Зевс. Създаване на храма е поверено на известния древен архитект Лебон. То е продължило повече от десетилетие и най-накрая, в 456 г. пр.н.е. в Олимпия сепоявява една от най-монументалните и красиви къщи на Зевс.

Въпреки това храмът  изглежда празен без статуята на върховното божество. За изработката на Зевс е нает известен майстор – скулпторът Фидий. Той поискал до храма да бъде изградена работилница, която по обем съответствала на светилището. В тази работилница Фидий създава бъдещото чудо. Първо е монтирана дървена рамка на статуята, върху която след това са прикрепени листове от слонова кост, създадени по специална технология. Фугите между отделните чати били толкова внимателно скрити, че статуята изглеждала монолитна, изработени от слонова кост.

Тялото на Зевс било загърната със златна пелерина, украсена с рисунки на цветя и животни. След приключване на строителните работи статуята е транспортирана и инсталирана в храма.

Пред статуята бил създаден малък басейн, който напълнили с вода и зехтин. Светлината идвала през отворените врати на храма, тя се отразявала от тънък филм от зехтин на повърхността на водата и отражението му покривало лицето и раменете на Бога. По този начин, се създавало впечатлението, че светлината се излива от Бога върху гостите на храма и в очите на Зевс, сякаш проблясвали светкавици.

Статуята ежедневно била обмазвана със зехтин от свещениците в храма и блестяла. Това се налагало, за да се избегне образуването на пукнатини в слоновата кост, тъй като този материал е много чувствителен към влага. Статуята на Зевс е била направена толкова реалистично, че много поклонници влязайки в храма, веднага се втурвали да коленичат пред Гръмовержеца.

Няколко века хората са имали възможността да се възхищават на чудната статуя. Тя претърпяла актове на вандализъм и възстановяване, но никога не е напуснал мястото си.

По времето на римския император Теодосий I Велики, приел християнската вяра, Олимпийските игри били забранени като езическо събитие и храмът на Зевс – затворен. Той е изоставен и започва да се ограбва от мародери, които смъквали от статята златото и скъпоценните камъни.

За да се запази уникалната статуя било решено да я преместят в Константинопол. където по ирония на съдбата тя изгаря при пожар в V век преди новата ера.

Олимпия се намира в Западната част на страната, в област Елис или Елида (Elis), на самия западен бряг на Пелопонес (Pelloponnes). Тези древни руини се състоят от две части – по-долната е самият град Олимпия (Olympia), а по-нагоре започват Олимпийските полета, където са се провеждали традиционните и до днес Олимпийски игри. Олимпия започва като малка гора, където е и самото светилище на Зевс.

Тази област е разположена при реките Алфей (Alfios) и нейния приток Кладеон (Kladeos).

Храмът на Артемида в Ефес (550 г. пр.н.е.) – Построен по заповед на цар Крез. Намирал се е в Ефес, сега в Турция.

Храмът на Артемида в Ефес (The Temple of Artemis) е едно от чудесата на древния свят. Този величествен храм се е считал за най-грандиозната постройка в античността. Бил толкова внушителен, красив и огромен, че се считал за нещо като дом на Боговете, само че не в небесата, а на земята. Самият Филон казва: „Храмът на Артемида в Ефес е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.”

Храма на Артемида в Ефес (The Temple of Artemis) е четвъртото от чудесата на древния свят. Този величествен храм се е считал за най-грандиозната постройка в античността. Бил толкова внушителен, красив и огромен, че се считал за нещо като дом на Боговете, само че не в небесата, а на земята. Самият Филон казва: „Храмът на Артемида в Ефес е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.”

Храма на Артемида в Ефес (The Temple of Artemis) е четвъртото от чудесата на древния свят. Този величествен храм се е считал за най-грандиозната постройка в античността. Бил толкова внушителен, красив и огромен, че се считал за нещо като дом на Боговете, само че не в небесата, а на земята. Самият Филон казва: „Храмът на Артемида в Ефес е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята.”

Мавзолеят в Халикарнас (351-3 г. пр.н.е.) – Гробница на цар Мавзол – владетелят на Кария. Намира се в древния Халикарнас, град Бодрум в днешна Турция.

Мавзолеят в Халикарнас е построен в името на крал Мавзол от супругата му Артемизия и сестра му. Мавзолейът е един от старите седемте чудеса на света. Мавзолейът е огромна гробница, която е изградена по гръцка и египетска архитектура. Поради важността си почнали наричат мавзолеи, всички подобни сгради построени след него.

Сградата е построена на върха на хълм, от който се открива изглед към античния Халикарнас. В градежа са смесени стилове от различни култури – гръцки, ликийски, и египетски. Скърбящата вдовица (и сестра) на Мавзол, Артемизия II, прекрачва всякакви граници и канони, в желанието си да съгради прекрасна гробница за починалия си съпруг (и брат).

Според сведенията, достигнали до нас от древността, в дните на своето величие Мавзолеят е изгледал по следния начин: Първо е построена каменна платформа в средата на ограден двор. До най-горната част на каменната платформа се стига по стълби, оградени от каменни лъвове. По протежение на стената, ограждаща двора, са поставени статуи на различни божества, а във всеки от ъглите на оградата се извисява по един каменен воин.

Зданието е било построено от тухли, а после стените са облицовани с мрамор, който му предавало внушителен вид. Долната 1/3 от Мавзолея представлява градеж с формата на квадрат, по стените на който са издялани релефни сцени и фигури. Сцените са „стандартни“ за гръцката културна традиция и включват сюжети от гръцката митология. Следващата 1/3 от монументалната сграда е поредица от 36 колони в йонийски стил.. Между всеки две колони е поставяна по една статуя. Зад колонадата пък е изградена каменна стена, върху която да падне по-голяма част от тежестта на покривната конструкция.

Покривът е бил с височина на 1/3 от цялата сграда. Съграден е като пирамидална конструкция с 24 стъпала. На върха се издигали скулптурите на Мавзол и Артемизия, препускащи в колесница, теглена от четири коня.

Невероятната древна гробница е оцеляла 1800 години. Нито промяната на цивилизациите, нито неприятностите не могли да причинят значителна вреда на уникалната работа на древните майстори. За съжаление, силно земетресение през XIII век унищожило този паметник на изкуството. В руините на петото чудо на света рицарите на Св. Йоан построили крепост Св. Петър, по-късно завладяна от турците.

Родоски колос (292-280 пр.н.е.) – Масивна статуя, посветена на бог Хелиос.

Намирала се е в залива на о. Родос. Преди три години бе създаден проект за възстановяването на колоса.  Той предвижда на мястото на някогашния 34-метров бронзов монумент на бога на слънцето Хелиос да се издигне 150-метрова фигура, пише Аrchaily.com. За да устои на земетресения статуята ще има три опорни точки. Освен двата крака на Родоския колос, третата опорна точка ще бъде неговият плащ. Така според архитектите фигурата става значително по-устойчива при евентуално силно земетресение. Заложено е използването и на нови технологии и материали.

Родоският колос е едно от седемте чудеса на стария свят. Той е бил бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос с височина от 34 метра. Монументът е дело на Харес от Линдос. Той се е трудил по него в продължение на 12 години – в периода между 292 пр.н.е. и 280 пр.н.е. Когато приключил, пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата. Стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала директно на входа на пристанището и била видима от близките острови.

В основата си била направена от глина, върху метално скеле, а отгоре била покрита с бронзови листове.За изготвянето на огромния монумент са били нужни 500 таланта бронз и 300 таланта желязо, които се равняват съответно на 13 и 8 тона. Родоският колос породил и своеобразна мода на гигантските статуи и на Родос през 2-ри век пр.н.е. имало вече около 100 колосални скулптури.

За съжаление след земетресение през 226 пр.н.е. статуята била разрушена. „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“, пише древногръцкият историк Страбон. Но дори и тогава колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.

Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос и те отказали. Отломките на Колос останали на земята, както е описано от Страбон за над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят. През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на „еврейски търговец от Едеса“.

Александрийски фар (280 г. пр.н.е.) – Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски.

В ранното утро на 21 юли 365 година близо до остров Крит става земетресениеГеолозите днес оценяват труса на около 8,0 степен по скалата на Рихтер.Земетресението води до значителните разрушения в централна и южна Гърция, северна Либия, Египет, Кипър и дори в Сицилия.

Трусът поражда цунами, което се стоварва по южното и източното крайбрежие на Средиземно море. Много силно пострадали са Либия, градовете в делтата на Нил, в това число и египетската столица – Александрия.

Градът, основан от Александър Македонски, се слави с фарът, който е издигнат на прилежащия към него остров Фарос. Александрийският маяк се издига на 120-140 метра над водната повърхност. Светлината му нощем се виждала от 60 километра, а денем за ориентир служел стълб от дим. Критското земетресение помита Александрия.Голяма част от града остава под вода, разрушенията от връхлетялото цунами са огромни.

Александрийският фар също е много повреден, но все пак оцелява. През XII век александрийският залив до толкова се затлачва с наноси от Нил,че пристанището става на практика непригодно за ползване. Вероятно тогава от останките на фара са демонтирани огромните бронзови пластини,служили за огледала на фара. Има сведения, че арабски архитекти се опитват да възстановят древното мраморно чудо, но този път височината му е едва 30 метра. Окончателно фарът е разрушен от друго земетресение през XIV век. Отломките му пък са ползвани за строеж на крепостта на Александрия.

Две чудеса на античния свят, странно свързани с името на един голям пълководец – Александър Македонски, пострадали на една и съща дата, при това – както твърди легендата – на рождената му дата 21 юли 361 г.
Историята обича да си прави шеги.

От всички чудеса на света единствено оцелели до наши дни са египетските пирамиди, намиращи се в Гиза. Те са и най-древният паметник. Най-кратко е съществувал Родоският колос, който се е разрушил само половин век след построяването си при земетресение. Съществуват и известни съмнения за съществуването и точното местоположение на Висящите градини на Вавилон.