Идат избори и вече си личи, щом колеги журналисти се втурнаха да стават членове на УС на „Хебър“, значи битката наистина е започнала. Тихичко и кротко, първоначално, гръмогласно до извисяване на фалцет в момента. И защо е този шум? Защото Тодор Попов обяви още през пролетта, че негов приоритет за следващ мандат ще бъдат културата и спорта. От три години общината налива пари в отборите с марка „Хебър“, а всъщност става дума за не малко пари. Това го признават и враговете на сегашното управление. И поради тази причина са решили, че могат да станат „шефчета“.

Поклон доземи на Найден Шопов за това, че дръзна да възкреси „Хебър“, че успя да събере около себе си хора, които му повярваха и подадоха ръка. Както е речено „сама птичка – пролет не прави“. Иде есен обаче, доста напрегната и доста изнервяща за всички, които ще имат роля в предизборните кампании. Дано само да няма лош вкус в устата след изборите, защото гнусотиите вече са факт. Припирните също.

Но битката за Общото събрание, което избира членовете на  УС на „Хебър“ в случая зависва като прани гащи, защото Славчо Върбаков присъства твърде мистериозно в пространството. Той нито е член на Управителния съвет, нито е пряко ангажиран с отбора и изведнъж се превръща в причина, която се изтъква за отстраняването на Найден Шопов.

И вместо Найден Шопов и въпросният Славчо да седнат и да се разберат, това се превръща в обществен спор, в който се замесват нови и нови лица, включително и колеги от журналистическата гилдия, които освен с акъл, не знам с какво друго биха подпомогнали спорта в Пазарджик. Ама знае ли човек? Може пък новите кандидати за Общото събрание на УС на ФК „Хебър“ да са надиплили пачки в килера и да искат да ги дадат „на ползу роду“, както казваше, Бог да го прости, незабравимият Жорж Ганчев или направо да нахлузят зеления екип  и да се втурнат стремглаво към вратата на водача в групата?!

Правилният прочит на събитията, според мен е – някой иска да ползва ФК „Хебър“ предизборно и това не е Тодор Попов, нито Славчо Върбаков.