На днешния 5 септември Православната църква почита паметта на св. пророк Захарий и праведната Елисавета. Захарий бил син на свещеник, а Елисавета сестра на св. Анна, майката на св. Дева Мария. Двамата живели по времето на цар Ирод и са родители на св. Йоан Кръстител. Св. Захарий бил свещеник от Хеброн, нямали деца до дълбока старост.

Но веднъж, когато св. Захарий бил на смяна и трябвало да влезе в Йерусалимския храм, за да покади, му се явил архангел Гавраил и му известил, че жена му ще му роди син, който трябва да бъде наречен Йоан. Св. Захарий не повярвал и за това Гавраил му отнел гласа, до момента, в който се сбъдне предреченото. Скоро след като се прибрал у дома си, св. Елисавета заченала. Когато настъпило времето, тя родила обещания син. Въпреки че всички смятали, че той трябва да носи името на баща си, св. Елисавета настоявала да го нарекат Йоан. Роднините ѝ се допитали до св. Захарий, а той написал на дъсчица: „Йоан му е името“ (Лука 1:63), след което проговорил, тъй като се изпълнило това, което му бил казал Гавраил.

Когато Иисус се родил, цар Ирод разбрал от влъхвите, че се е родил дългоочакваният Месия. Тъй като според преданието Месията трябвало да стане цар на Иудея, Ирод се изплашил за трона си и за това решил да го убие. Помолил влъхвите да го намерят. Когато открили Иисус обаче те получили видение насън за подлите намерения на Ирод и си заминали към страната си, без да го известят. Тогава Ирод се ядосал и наредил да избият всички младенци във Витлеем и във всичките му предели. За да не бъде убит и нейният син, св. Елисавета се скрила, заедно с него, в една пустинна планина.

Укривайки се в планината, тя дълго молела Бога да защити нея и сина ѝ. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас извикала на най-близката скала: „Планино Божия, приеми майката и сина!“.  Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци.

По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло. Войниците, като не намерили св. Елисавета и сина ѝ, се върнали и известили на Ирод.

Той пратил да попитат св. Захарий къде е синът му, но той не им казал и бил убит между църквата и олтара. Четиридесет дни след убийството на св. Захарий, св. Елисавета починала в пещерата, а св. Йоан бил хранен от ангел до достигане на пълнолетие и пазен в пустинята до деня, когато започнал да проповядва.