Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2018 г. линията на бедност общо за област Пазарджик e 238.67 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са 21.8% от населението на областта.

  1. Основни индикатори за бедност в област Пазарджик

 

  2014 2015 2016 2017 2018
Линия на бедност – средномесечен размер – лв. 194.3 202.1 204.0 234.3 238.7
Относителен дял на бедните – % от населението 33.0 27.5 28.2 18.7 21.8
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери – % от населението 55.9 50.3 52.0 47.0 50.0
Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери, с включени пенсии – % от населението 37.2 36.2 37.1 34.6 35.1
Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението (S80/20) 11.3 10.4 17.1 10.2 8.2
Коефициент на Джини[1] 44.0 40.2 41.9 41.7 40.9

 

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 1.9%, докато относителният дял на бедното население нараства с 3.1 процентни пункта (табл.1).

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2018 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.8 до 35.1%, или с 13.3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 50.0%, или с 28.2 процентни пункта.

[1] Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100.

Материални лишения на домакинствата

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги (табл. 2).

 

  1. Показатели за материални лишения през 2018 година в област Пазарджик

 

Въпроси към домакинството, свързани с ограничения Лица с ограничения  – бр. Относителен дял от населението – %
1. Имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на следните разходи за жилището:
·         Заем за покупка на жилището, в което живее домакинството
·         Наем за жилището, в което живее домакинството 71 471 27.6
·         Текущи разходи за ток, вода, отопление (без разходи за телефон)
·         Вноски за погасяване на кредити
2. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, едноседмична почивка извън дома 109 832 42.5
3. Може ли домакинството да си позволи, ако желае, консумация на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден 115 080 44.5
4. Може ли домакинството да посрещне със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) 105 029 40.6
5. Притежава ли домакинството телефон (вкл. мобилен) 21 469 8.3
6. Притежава ли домакинството цветен телевизор 21 419 8.3
7. Притежава ли домакинството автоматична перална машина 34 934 13.5
8. Притежава ли домакинството автомобил (вкл. и служебен, който се ползва за лични нужди) 82 951 32.1
9. Ограничава ли се домакинството при отоплението на жилището поради недостиг на средства 122 405 47.3

 

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение отоплението на жилището си (47.3% ), както и възможността да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден (44.5%). Успоредно с това 8.3% от лицата не могат да си позволят цветен телевизор и телефон, вкл. мобилен, 13.5% – автоматична пералня, а 42.5% посочват, че не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома. Над една четвърт от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 40.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи (неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и други).

През 2018 г. 30.8% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Домакинства с нисък интензитет на икономическа активност

 

Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтния период.

 

  1. Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност,

на възраст 18 – 59 навършени години в област Пазарджик

 

  2014 2015 2016 2017 2018
Общо – хил. 45.5 38.4 31.9 18.5 14.2
Относителен дял от населението – % 28.4 24.2 20.6 12.1 9.4

 

През 2018 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 14.2 хил. лица на възраст 18 – 59 години, или 9.4% от населението, като спрямо 2017 г. относителният им дял намалява с 2.7 процентни пункта.

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. 39.3% от населението на област Пазарджик, или 101.6 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване (табл. 4).

Стойността на показателя намалява с 9.2 процентни пункта спрямо 2017 г., повече при мъжете – с 10.6 процентни пункта, в сравнение с жените – със 7.8 процентни пункта.

 

  1. 4. Население в риск от бедност и социално изключване по пол в област Пазарджик

 

     2014    2015 2016 2017 2018
Общо – хил. 160.3 152.4 139.4 126.4 101.6
 Относителен дял от населението – % 59.4 57.0 52.9 48.5 39.3
Мъже – хил. 75.8 75.2 67.8 62.5 48.6
  Относителен дял от населението – % 60.1 57.1 52.5 48.9 38.3
Жени – хил. 84.5 77.2 71.5 64.0 53.0
Относителен дял от населението – % 58.7 56.9 53.3 48.1 40.3

 

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана – съответно 239 и 240 лв., а най-високата – в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново – по 26.2%, Ловеч – 25.8%, и Сливен – 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11.9%, Кюстендил и Разград – по 14.7%, и Русе – 14.9%.