България запазва десетото си място сред държавите от ЕС по брой на студенти, обучаващи се в британските университети, като 6040 са били българските студенти за учебната 2017/2018 година във Великобритания. Начело и с почти изравнен брой студенти във Великобритания са Италия /с 13 985 студенти/, Франция /с 13 660 студенти/ и Германия /13 545 студенти/, но тези страни са с много по-голямо население от България, каза на пресконференция Благовеста Евтимова, организатор на изложението „Уча в чужбина“, предаде БТА.

По думите й неяснотите около Brexit не са се отразили върху кампанията за приема за 2020 г. в британските университети, като дори има и леко увеличение на кандидатите спрямо същия период на миналата година. Това е така, защото образованието е може би единствената сфера във Великобритания, която си извоюва правителствени гаранции за запазването на статута на европейските студенти и след Brexit, каза Евтимова. Тя съобщи, че европейските студенти в британските университети са близо 25 на сто от студентите в бакалавърската степен във Великобритания и техният отлив би причинил голяма криза, дори и икономическа в страната.

Евтимова обясни, че наскоро британското правителство е взело решение, ако един студент е завършил образователна степен във Великобритания, да има правото в продължение на две години да си търси работа в страната, а не само четири месеца, както беше досега. Това е своебразен статут, който получават за първи път чуждите студенти във Великобритания, като се запазват и останалите четири гаранции за тях, съществуващи досега. Сред тях са безплатното здравно обслужване по време на цялото им обучение във Великобритания, запазването на студентските заеми в Англия и на субсидиите в Шотландия. Запазват се също и миграционните права на чуждите студенти и дори да се въведат визи за европейските граждани британските университети информират, че „студентите ще разполагат с писма, с които да влизат и излизат свободно в страната“, коментира Благовеста Евтимова. По думите й това означава, че „британците искат да запазят и след Brexit европейските студенти в университетите си“.

България е източноевропейската страна с най-много студенти в холандските университети, като те са привлечени от многото и качествени програми на английски език в страната и от „разумната“ годишна такса – малко над 2000 евро, която за първокурсници бакалаври е 1000 евро, обясни Кристина Семковска от организаторите.

Тя каза, че за миналата година 3126 български студенти са заминали да учат в холандските университети. И вече нашите студенти са на шесто място в Холандия сред чуждите студенти, като преди тях по брой са само студентите от Германия, Италия, Китай, Белгия и Великобритания.

Най-много от българските студенти избират да учат в Холандия бизнес, мениджмънт и икономика, но вече психологията е най-популярната специалност. Новост е и повишеният интерес на българските студенти в холандските университети, избрали да учат инженерни специалности и то в силни технически университети, изместващи тези по изкуства и дизайн, които са били популярни в предходните години. Вече повече български студенти избират да учат в Холандия инженерни науки – компютърни специалности, роботика, мехатроника, механика и електроинженерство. Тази година се отчита и ръст на заминаващите българи за класическите университети в Холандия, като за първи път от пет години насам те са малко повече от избралите да учат в приложни университети. В Холандия много добре е развито международното висше образование и страната е една от лидерите в Европа в него, коментира Семковска.

През последните години се увеличава и броят на българите, обучаващи се в Германия и те са вече 6840. Българските студенти избират да учат в Германия заради безплатното висше образование и добрите академични институции, заради силната икономика на страната и добрите възможности за реализация. 69,2 процента от чуждите студенти в Германия остават в страната след дипломирането си, каза Семковска. Тя отбеляза обаче, че българските кандидат-студенти трябва да владеят на много високо ниво немски език, за да учат в Германия, тъй като специалностите там на английски език не са много.

Австрия също е доста търсена държава от българските кандидат-студенти, защото също има много качествени университети, но младите хора избират да учат предимно във Виена, отбеляза консултантът. И в Австрия преобладават специалностите в университетите на немски език.

През изминалите години имаше интерес на българските кандидати и към университетите в скандинавските страни, но вече има лек спад при кандидатстването, каза Кристина Семковска. Тя обясни, че в Дания е намален приемът на студентите от ЕС, има също повече и по-трудни изисквания за приема, свързани с определен брой часове по дадени предмети. Нашите студенти, които искат да учат в скандинавските държави, избират сега основно Швеция заради повечето програми в нея на английски език.