За г-н Тодор Попов, кмет на община Пазарджик
От Борислав Петров, поет, гражданин на света

Бил съм в София, роден съм в София, бил съм и в Боримечково. бил съм и в Прага, бил съм и в Горно Вършило, бил съм и в Брюксел. За кратко бях и на по – гръмки места. Бил съм във Варна и Вашаш, Бърно и Будапеща, Виена и Любляна, бил съм на Марс и Сатурн. И вчера се разходих по Пазарджик, срещнах стара любов, пих кафе с Учителя, защото другият Учител си стяга крака. Погледнах хората, погледнах водата, погледнах дърветата.

И усетих, че това е моята красота. Пазарджик е истината. Имаме си кмет, който го знае. Той е спечелил моето доверие, защото го знае. И е наясно, че трябва да продължи да брани Пазарджишката Поезия, която всъщност е световна. Казвам го, защото вярвам на Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, на Фурнаджиев и Стефан Чавдаров, на Динков и Митко Начев, на Цеца Убинова, на Ели Деянова. Той трябва да продължи да брани вълшебниците на четката, нашите Мандолини, Симфоници.Нашите скулптори! Нашата памет и нашата вяра!

И най-важното-нашите деца.

Защото Пазарджик е град на най-красивите, палави и талантливи български деца. Казвам го за първи и последен път, г-н Попов-продължете. За сметка на конюнктурата. Напук на слуховете. Далеч от змиите. Пазарджик е на прав път и аз го подкрепям с името си. Бих искал и България да е на прав път. Но това е по – сложно.

А, и Хебър във Висшата лига на Англия. Докато ние не си направим лига.