• На снимката: Писателката Диана Христова, представи книгата си „Цвят на небе“ в Ezoligencia. До нея е собственикът Илиян Кузманов

Улицата носеща името на нежния лирик в българската поезия се бори за класацията „най-кратката“ улица в града. Може би дори не се сещате къде се намира. Там, където приготвят най-вусните пици, ще пиете истинско кафе, ще хапнете италиански сладолед и ще се срещнете с хора, които отдавна не сте виждаи събрани на едно място. Ако този анонс не е достатъчен – това е уличката, на която се намира Регионалният инспекторат на образованието и бингото.

Всичко, което се случва на тази уличка е свързано и с имената на собствениците на заведенията и магазините, които ще откриете тук, ако все още не ста го направили.

Най-новото от тях е малко кафене, което ще ви отведе директно в един изцяло нов свят. По стените му има лавици с книги, посетителите могат да посвирят на пиано, могат да вкусят чудесно капучино или кафе. Но най-ценното от всичко е, че тук се събират поети, писатели, художници, актьори и както се шегуват част от посетителите – „прочее безделници“ или аристократи на духа.

Създателят на това приказно място се нарича Илиян Кузманов. Познат ви е от множеството публикации за най-доброто кафене  в Лондон, място, което му отреди сайтът londonist.com през 2015-та година. По независещи от него причини миналата година се наложи да се прости с бизнеса си в Лондон и ето го тук. С Ezoligencia. Един от малкото българи решили да започнат бизнеса си от нула и то в България, в Пазарджик. За съвсем кратко време Илиян Кузманов успя да обедени около себе си доста съмишленици. Неговата идея е да превърне кафенето в кръстопът на идеи и култури.

Ако се чудите как ще стане това – отговорът е пред очите ви. Тук вече имаше уличен концерт, пърформанс с участието на ромски деца, които получиха професионални насоки за рисуване от гениалния Васил Петров, идваха писатели, за да се срещат с деца, рускоговорящите пък са избрали да провеждат тук свои литуратурни срещи. И това е само малка част от стореното до момента. Идната седмица, на 9 октомври, предстои представянето на книга за Гиньо Ганев.

„Аз съм си харесал една негова мисъл“, споделя Илиян Кузманов и тя е: „Вярно е, че Конституцията е като Библията, въпросът е: Дали има достатъчно вярващи?“ Ще намеря място, където да я поставя в заведението си,“ казва Кузманов. Част от креативността на мисленето му включва и поставянето на икона в дървото, което се намира точно срещу кафенето. В Русия това се среща често и всъщност живото дърво се превръща в параклис. Така сякаш Бог слиза ежедневно до минувача и му припомня, че битовизмите и вярата са двете страни на една и съща монета.

За 19 октомври е планирана и среща на членовете на МЕНСА – България в Пазарджик. Член на МЕНСА е и Илиян Кузманов. Освен приятните разговори в заведението, те ще могат да се насладят и на камерната постановка „Съединението на двете Кореи“. Тя се поставя за първи път в България, автор на текста е Жоел Помра. Режисьор – Гаро Ашикян.

Първото представление на пиесата във Франция е било през 2013 г. и продължава да привлича публика. Същото се случва и в Пазарджик. Премиерата бе през  март, а това ще бъде дванадесето представление. Ако не успеете да се сдобиете с билети, тъй като голяма част от тях са откупени от „Глас народен“ можете да си вземете и за 29 октомври. Сценограф е Милена Панталеева. Със специалното участие на Стоян Алексиев и пазарджишките актьори Нели Сиракова, Ралица Стоянова, Детелина Стойчева, Александър Пасков, Стиляна Маркова, Тодор Кайков, Радост Кожухарова, Георги Керменски, Илияна Лазарова, Елена Замяркова, Ива Огнянова, Тодор Танчев, Калин Попов, Виктория Христова, Иля Пепеланов.

В кафенето редовно ще срещнете и Сашо Пасков, който стана причина и за днешната ми среща с Илиян Кузманов. На сладка раздумка ще видите и адвокат Хари Харалампиев, режисьорът Гаро Ашикян, писателите – Тодор Каракашев, Валери Иванов, Владимир Симонов.

„Интелигенцията не е в управлението и това е жалък факт“, казва Илиян Кузманов. „Тук няма нито един писател, който да се издържа от това, че пише. Повечето трябва да си намерят работа, която няма нищо общо с интелекта им, за да вържат двата края и между другото да могат да пишат. Аз също пиша и може би заради това много държа в кафенето да има атмосферата на Библотека. Хората, които идват тук са като книгите, всеки с различно битие и различна история, но събрани тук те могат много да си помогнат един на друг. Да си разменят идеи или просто да разговарят, накрая всеки си тръгва със своята история, но е обогатил с нещо останалите.“ – допълва Илиян Кузманов.

Това, което го тревожи е, че българинът е станал много агресивен, много негативно настроен към всички останали, абсолютизирал е собствената си значимост и в същност това му пречи да върви напред.