Пазарджик е фестивален град. За аристократите на духа думата фестивал се свързва първо със „Зимни музикални вечери – проф. Иван Спасов“. Симфоничният оркестър в Пазарджик е създаден през 1969 г. и тази година отбеляза своя половинвековен юбилей с грандиозен концерт. Фестивалът „Зимти музикални вечери“ премина успешно през 44-тото си издание през тази година. С течение на времето класическата музика се превърна в бутиково изкуство в градове като Пазарджик. Въпреки това нашият Симфоничен оркестър продължава да съществува и в него няма съкратени музиканти. Публиката е наистина отбрана, хора, чиито сърца туптят в унисон с Брамс, Моцарт или Вивалди. Класиката е непреходна и дори в днешното дигитално време тя носи онзи дълбок носталгичен спомен за величието на епохите, които се намират между страниците на учебниците по история. 

Само преди няколко дни в зала „Маестро Георги Атанасов“ се състоя концерт на майстори от световна величина – цигуларят Ангел Станков и пианистът Ростислав Йовчев. Енциклопедичните им биографии оставям настрана, те са първо хора, които наистина са отдадени на музиката.

Малцина пазарджиклии знаят, че Ангел Станков е с баташки корени. Той е потомък на мъж, чието име носи – свидетел на баташкото клане. Родът му се преселва в Батак от Неврокоп, през далечната 1666 г. Прародителите му пристигат там, за да се занимават с бичене на трупи. Живяли мирно и тихо по волята на падишаха, но успели да скътат пари и да участват като дарители за построяването на храма „Света Неделя“.

Докато не дошла размирната 1876 -та. В дните на кървавото потушение на въстанието, прадядото на Станков бил затворен заедно с майка си в хрма „Света Неделя“. Баща му бил посечен на дръвника, майката успяла да се измъкне заедно с детето от църквата, когато там нахлул башибозукът и оцеляла. Родово предание разказва, че тя по-късно създала ново семейство и понеже имала други деца, натирила първородния си син Ангел, като пуснала в шепата му жълтица и едно варено яйце за изпът. Хлапето било осемгодишно и по прашния друм стигнало до Пловдив. Там нощувало на прага на голяма къща няколко дни поред. Докато един ден от вратата не излязъл висок мъж, който го заговорил и когато чул, че момчето е сираче от Батак се смилил над него.

Всъщност къщата се оказала печатница, а мъжът нейният собственик. Той осиновил Ангел, след време го изпратил да учи право в Швейцария, заедно с родния си син. Момчетата се върнали и основали адвокатска кантора, влезли и в политиката, а до днес може да бъде видяна и къщата, която вдигнали на Джамбаз тепе. После Ангел се оженил и се родили потомците му. Двама сина и една дъщеря. Единият от синовете му става архитект. В дома на големия цигулар Анел Станков все още се пазят вещите на неговия именит прадядо.

Професор Ангел Станков взел цигулката в ръцете си на шест години. Започнал да свири по съвет на баща му, който бил с отнети адвокатски права след 1944 г.

На 19 години той вече е концерт-майстор в Софийска филхармония.Виртуозността му е оценена подобаващо и от английската кралица Елизабет Втора, през 2009 г. той стана почетен член на Британската империя и получи орден в резиденцията на английския посланик. Ако беше гражданин на Обединеното кралство той щеше да бъде удостоен и с титлата сър.

Връзките му с Албиона датират още преди да се роди. Майката на виртуоза преподавала английска фонетика, а леля му е сред първите, получили степен д-р по английска филология в България. Докато връстниците му сричат приказките за Хитър Петър, Ангел чете Марк Твен и Байрон в оригинал. Израстването си като цигулар музикантът също дължи на Англия, където следва през седемдесетте години на миналия век. Когато се върнах от обучение в Лондон, установих, че в България английската музика почти не е позната. Бяха известни само Бенджамин Бритън и Хенри Пърсел. И в самостоятелните ми концерти, и в дует с Йосиф Радионов се постарах да представя десетки други автори, разказва в интервю за „Монитор“ – Ангел Станков.

„На всичките ми концерти в чужбина винаги съм се стремял да свиря българска музика. Няма да забравя, когато с Йосиф Радионов за първи път отидохме да правим записи за Би Би Си 3. Главният продуцент Пол Хамбургер специално слезе да ни види и каза:, „А, вие свирите музика от Панчо Владигеров? Аз го познавах преди войната”. Значи все пак Панчо Владигеров беше този, който ни даде ключа за записи в тази изключително престижна радиостанция. Музиката прокарва мостове между хората. И като говорим за отношения, може би, самият факт, че живея на ул. „Уилям Гладстон” постоянно ми напомня за британци, направили много за България. Като журналиста на „Таймс” Джеймс Баучър и сър Стивън Рънсиман. Имах честта да познавам сър Стивън. Той още през 1929 г. написва история на първата българска империя. Предговорът й завършва така: „Надявам се, че славната история на тази империя, би инициирала по-голямо внимание и симпатия към страната, която сега е нейна наследница”. Затова съм радостен, че с приятели съдействахме да се нарече една улица в София на сър Стивън Рънсиман.“ – допълва Станков. На въпроса защо е останал в България, той отговаря: „Не ми харесва, че у нас се прокрадва общественото мнениие, че ето виждате ли, качествените хора заминават. Няма разлика в качеството на един човек, който по свое решение е останал или заминал. Сред нашите учени и интелектуалци има много извисени хора. Те не са богати, но това не значи, че са по-малко качествени.“

Тъжно е когато хора като него ни „идват на крака“ безплатно в Пазарджик, а има пустеещи столове в залата. И не е тъжно за Станков, той би свирил по същия начин, по който го прави в Лондон и само за трима души, тъжно е за нас, че сетивата ни за истински стойностното и непреходното – закърняват.