Преди да ви разкажем за гювеча, е възможно да ви отнемем не повече от три минути с образователна цел. Днешните млади жители на Пазарджик не знаят, но по-възрастните все още помнят, че любимото неделно ястие навремето се е пекло в някоя от градските фурни.

И ако вече се питате – защо? Защото лете никой не пали печка с фурна, за да готви. И така – баници, гювечи, хляб – всичко се е пекло във фурната на някой квартален занаятчия. Понеже сиромашията не била малка, а плащането се извършвало от надничарите веднъж месечно, повечето бедни жени носили със себе си една малка дъсчица, на нея фурнаджията отбелязвал с резка всяко печене на хляб, гювеч или нещо друго. За по-сигурно дъсчиците били две, едната стояла у фурнаджията, а другата у жената, която носила печивата. И като дойде време за плащане, вадят дъсчиците и смятат… Само по днешния бул. „България“ имало пет фурни, около улицата бил квартал „Вароша“. А още толкова се намирали в кв. „Чиксалън“.

В днешно време разполагаме с модерни уреди за печене и те го правят с такава прецизност, че е трудно да ни загорят гозбите. Та да се върнем на тюрлюгювеча. Казвали му така, защото представлява разноцветна смес от зеленчуци, които не се съчетават в нито една друга манджа.

В миналото, бабите ни, преди да пристъпят към готвенето се отправяли към най-близката касапница. Там дълго оглеждали овчето месо, ако не било достатъчно тлъсто се местили към свинското или говеждото. След кратък пазарлък си тръгвали към дома с обвито в дебела хартия кило тлъсто месо, което се намествало на дъното на пазарската кошница. От касапина пътят минавал през пазара, особено през есента тюрлюгювечът е най-вкусен, защото може да се приготви с пресни зеленчуци. В кошницата се намествали кило и половина картофи, три едри глави лук, два едри патладжана, пет – шест червени месести чушки, триста грама зелен фасул, сто грама бамя, връзка магданоз и сол. Пак за гозбата се купувал и пресно смлян червен пипер, а и малко лютиви чушки, защото гювечът трябва леко да налютва.

Необходими продукти:

  • 750 – 900 г свинско, овнешко или телешко месо
  • 3/4 ч.ч. (150 мл) растително масло
  • 3-4 глави (200 г) кромид лук
  • 4-5 бр. (300 г) домати
  • 4-5 бр. (250 г) зелени чушки
  • 1-2 бр. (250 г) патладжани
  • 1 шепа (100 г) бамя
  • 3-4 бр. (300 г) картофи
  • 1 шепа (150 г) зелен фасул
  • 1 ч.л. (5 г) червен пипер
  • 2-3 бр. лютиви чушки
  • магданоз
  • сол

След като се върнела в къщи, баба ви изваждала всичко от кошницата, запасвала една престилка и измъквала от килера кахления съд, който също наричаме гювеч. При по-бедните той бил най-обикновен, при богатите – гледжосан и отвън, и отвътре. В големия бакърен тиган позициониран на дворното огнище, баба ви сипвала до три лъжици свинска мас. След като тя се разтопяла в нея цамбуркало месото нарязано на едри късове. Запържено, то се озовавало в гювеча. Следвала запръжката на кромида с чушките, а след като се омърлушат и те се присъединявали към топлата мръвка. Патладжанът също се запържва, но той „гълта“ доста мазнина и може само да се бланшира, заедно с фасула и бамята.

Когато и тези зеленчуци са готови се сипват при останалите. Най-много време отнемали картофите, но чинно нарязани на кубчета, те предпоследни се запържват с две лъжички червен пипер, а след  най-подир се запържват смлените домати. Трябва добре да поврят, защото иначе манджата трудно ще се опече и месото няма да стане мазно и меко, а твърдо и жилаво. Когато бабите ни сипвали и доматите, започвало голямото бъркане, защото всичко в гювеча трябвало да си стане тюрлю. Най-сетне се режел магданоза и се поръсвал отгоре. Бабите слагали похлупака и се провиквали, защото някой от останалите домашни трябвало да отнесе гювеча във фурната, а три часа по-късно да си го вземе оттам. И ако никой не отговарял на бабиния зов, тя грабвала гюведжа и сама го отнасяла.

А следващият път, ще ви разкрием рецепта на гювеч, която бабите ни подготвяли за Бъдни вечер в Пазарджик. Елиминирайте месото, но … отгатнете какво е имало под капака на гюведжа?

А сега е моментът да си направите и „Царска туршия“