Топлият октомври бил любим месец на циганите в стария Пазарджик. Тогава падал берекета от орехите, ябълките и гроздето, а тумби от жени и деца обикаляли по кърищата, за да оберат неприбраната от стопаните продукция. Чат-пат задигали тикви, дюли и всичко, което ставало за горене, че идела зимата и кюмбетата трябвало да топлят многолюдната им челяд. Но в същност това не бил основният поминък на голяма част от хората, които живеели в Карамфил махала и Шантика.

„Където свят – там и цигани“ – пише в мемоарната си книга „Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка“ – д-р Костадин Кантарев. „Бяха ваксаджии, хамали с кеневирено самарче на гръб и въже през рамо, готови да припнат към всеки, който се спре на мегдана и се загледа към тях. „Да носим, чорбаджи!“ Бяха талигаджии – боси, разгърдени с невчесано конче. Някои имаха „пайтон“ или караха под наем, със заплата. Бяха и ковачи край колибата в „маалата.“ Там цял ден гореше огън, димеше. Клекнали край него, черни, чорлави, със зачервени очи – сиганинът със сиганката и сиганчетата, чукаха на наковалнята клинци, подкови, маши и скари.“

Други пък били чалгаджии – носили кименето, тъпанът и кларинета. „Кум ли ще посрещаш, булка ли ще се довежда, сватове ли ще изпратиш – без чалга не ставаше“. – пише д-р Кантарев. „Айшето правеше търговия със съдове, тенжери, лъжици. Стоката беше в един чувал. Със сиви изтъркани шалвари и фередже, приведена от тежестта на товара си, тя обикаля улиците.“Ай, чинии, купи, каравани…“Седне на земята в двора, отвърже чувала, наизвади чинии, купи, чаши, тенджери. Пари не искаше, продаваше срещу стари дрехи. Споряха, надлъгваха се, накрая се спазаряваха.“

Спомените се допълват и от поучителна случка станала в „Чиксалън“. Там живеел с челядта си един полковник, който се славел със скъперничеството си. Не давал на жена си пари да чупува посуда, заради това в дома им нямало нито един цял сервиз. Всяка чаша и чиния била различна. Един ден жената чула ,че Айшето вика на пътя и се сприпнал със един стар, износен панталон на мъжа си. Взела си чинии, каквито пожлала, а Айшето опипала панталона и тутакси приключила сделката. Доволна от стореното жената се похвалила на полковника и на обед му сервирала в новия сервиз. Той сръбнал супата и чак тогава се поинтересувал кой е панаталонът. Когато разбрал се завайкал, в него бил скрит стар златен часовник. Издирването на Айшето така и не довело до резултат.

Друга любима професия за циганите преди век била ваксаджийството. „Джам прайш, огледало става“, крещели мъжете с четка и вакса в ръка. Всеки от тях носил по едно малко столче и дървено сандъче. „Стъпиш с единия крак на сандъчето, поопънеш леко панталона, ваксаджията запретне парамента, мушне изцапано с вакса картонче  отзад, на форта и удари четката“.

Какъв е бил кварталът на циганите?

„Равно място, с тесни криви улички, без платно и тротоар. Кал – зиме до колене, а лете – прах и боклук.“ „Къщите им боядисани в морско синьо, пембено, измазани на ръка с парче кожа или кеневир“.

„На два пъти тоя весел народ ставаше плячка на силните – икономически и политически. Чалтикчиите ги вземаха чамурджии по 50 -100 и повече души. Полуголи, със запретнати крачоли над коленете или по гащи, циганите газеха в чалтика(оризища), вдигаха чамур и ограждаха гнездата. Черни, сухи и изпити от водта и маларията. Работиха на безценица…Дойдеха ли избори – властниците с чалгии ги подбираха към урните: „Да живее бако Гого! Ура!“

И още:

„Някъде между Марица и канала, на открито и слънце, излизаха от циганската махала и идеха от селата в ранна пролет циганите катунари. „танас гелди, яз гелди“. Което ще рече, че след Атанасовден идва и тяхното време. „Сиромашия, неволя, която по всичко личи, но и свободен живот в катуна…“

Циганските сватби не се различавали от днешните.

„Нямаше по-весело, по -шумно и пъстроцветно зрелище от циганската сватба. По цяла седмица пищеше кларинето и гърмеше тъпанът, та и мъртвите да чуят, че „сватба се жени“. Нагиздената булка – избелена, начервена, а край нея – моми и ергени, рояк дечурлига, старите бекрии и були.И всеки вика, смее се, крещи, кара се, играе кючек, пее маанета…А ако се случи да има две сватби, веселбата и олелията – нямаха край.“

„Особена професия на циганите беше работата по дюкяни и къщи. В бакалница, кръчма, магазин или мааза – циганинът отваря сутрин, затваря вечер, а цял ден премита. Нарежда чували, сандъци, каси, денкове. В къщи дърва ще нацепи на чорбаджийката, ще пазарува, на фурната гювеч ще занесе. Дясна ръка! Верен човек.