„Има два начина на борба – като се опираш на закона, или като действаш със сила. Първият начин е присъщ на човека, а вторият на звяра. Един владетел трябва да умее да използва и двата“. Това казва Николо Макиавели в своя трактат „Владетелят“. Произведението му е посветено на Лоренцо Медичи. Владетелят на Флоренция. За него Макиавели казва още „горчиво, но необходимо лекарство“.  Наричат Лоренцо Медичи и Великолепния. Известен е и с това, че е учен и покровител на хората на изкуството, той подслонява и плаща обучението, а по-късно и произведенията на Микеланджело, Леонардо Да Винчи и Ботичели.

Миналата неделя цяла България си избираше кметове. Някъде си избраха, други не успяхме и сега ще има поправителен. В Пазарджик и населените места в общината ще се проведат общо шест балотажа. Мисля че гражданите показаха мъдрост и се отказаха от услугите на ГЕРБ за следващите четири години.  Техният кандидат приключи участие. След големите обещания, три посещения на Бойко Борисов, очаквания, министри, шефка на парламентарна група и „Тримата тенори“ последва болката от загубата. Съболезнования.

До балотажа стигнаха Тодор Попов и Благо Солов. Когато човек трябва да направи своя избор, независимо дали става дума за лични неща или политика, по навик си прави списък със – „за“ и „против“. Аз ще споделя моите „за“.

Мисля че всички сме наясно с „против“. Ние сме нация от индивидуалисти, които ги обединява само злобният хейт и думичката „против“. Тя е пенкилер, тя е панацея. И Ботев с негово „силно да любя и мразя“ се перифразира, шорткътнало се е в началото на ХХI век в „силно да мразя“.

От началото на прехода до момента нас ни обединява единствено думата „против“. Ние сме против червените, после бяхме против Костов, после бяхме срещу Тройната коалиция, после бяхме срещу ГЕРБ. И усещате ли как това „против“ ни обединява?

Аз не искам да съм от обединените „против“ Тодор Попов.

Баба ми имаше приказка за една Радка, дето била твърде палава, но решили да я омъжват. И тогава майка ѝ рекла на комшиите и махалата: „Всички на помощ бъдете, Радка мома да излезе“. Та призива за обединение дето идва от лагера на „БСП за България“ на това ми навява.

Сега по-нетърпеливите вече се питат – „Добре де, ама защо намесваш Медичи и Макиавели?“

Спокойно, ще стигнем и до тях.

Защо съм „за“ Тодор Попов?

Защото смятам, че е прагматичен човек, с ясна визия за бъдещето на града и общината. Сигурна съм, че ще постигнем повече с него, отколкото с неговия опонент. Благо Солов получи подкрепата на БСП и като такъв, няма да бъде сред любимците на премиера, а всички знаем, какво означава това. Ще речете, че Тодор Попов също не му е сред любимците. Отчасти е така, но пък сме свидетели, че до момента нищо не ни се отказва. След седмица започва ремонтът на пътя Пазарджик – Пловдив, а също и прословутото околовръстно, което ни обеща още Орешарски на първата копка на Автогарата, чиято лента преряза лично Бойко Борисов.

За Тодор Попов съм, защото не искам да ме манипулират. Платен материал от щаба на „БСП за България“ вчера извади данни за спада в доверието към Тодор Попов. Няма лошо, статистиката и аз я харесвам, но не е коректно да вадиш резултат от първия тур на тези избори и да ги сравняваш с резултат от първия тур на предишните избори, при положение, че не уточняваш, че тогава броят на хората е бил различен от броя на хората гласували този път, но и двата пъти Тодор Попов е имал подкрепата на 44% от гласувалите на първи тур. И ако трябва да бъдем точни сега те са 44.72%.Не са равнопоставени нещата. Някак.

Ако искам да ви манипулирам мога да твърдя, че от БСП на  първи тур тази година са гласували 1504 души, защото без БСП Солов през 2015 г. е спечелил 6345, а сега с БСП – 7 849. Когато искаме да убедим някого в нещо е важно да казваме истината, всяка стъкмистика проваля намеренията.

Предпочитам Тодор Попов, защото съм добре запозната с програмата му и там няма нищо, което да не е в състояние да направи. През годините той е спечелил доверието ми. Никога не се е отметнал от думи, които е изричал в мое присъствие. Разбирам, колко тежка и отговорна е работата му. Знам, че за него политиката не е „тера инкогнита“. Виждам, че с течение на времето Тодор Попов се променя и това е за добро. Давам си сметка, колко трудно е да опазиш независимостта си преминавайки през управлението на трима президенти, седем-осем премиер министри и още толкова областни управители. Сигурна съм, че той е в състояние да работи не само с ГЕРБ, но и с всеки друг, който дойде на власт в държавата. И смятам, че трябва да получи нов мандат, защото този мандат е насочен към хората и те сами ще го усетят.

Все още твърдя, че хората не принадлежат на различни етноси, а на една планета. Няма как да намерим друга земя, която да обитаваме. Хората са обречени и съществуват единствено на земята. Няма значение какъв е цветът на кожата им, с кого си лягат, с какво се хранят. Те са еднакви. Хора. Единствената им и най-главна цел е да опазят земята си жива. Без боклуци. С много гора, вода и чист въздух. Но в същото време да останат хора, а не зверове. И Тодор Попов добре го осъзнава.

Така както Лоренцо Медичи е бил наясно, че не може всички във Флоренция да го обичат. Но е осъзнавал, че това, което прави е за тяхно добро. Шест века по-късно никой не е направил повече за Флоренция от това, което е направил Лоренцо Медичи. Но туристите продължават да посещават града, точно заради неговото ренесансово излъчване. Заради статуите и шадраваните. Заради катедралите и купола на Брунелески. Кой от Тодор Попов направи повече за Пазарджик през тридесет годишния преход?

Малцина знаят кой е управлявал Флоренция по -късно, градът остава в историята с Медичите, с Леонардо, с Микеланджело, с Ботичели, със „Санта Мария дел фиоре“, Мазачо, Гилберти,Донатело. Заради това ще приема това „горчиво, но необходимо лекарство“. Защото, в този момент, се води война за всеки един от нас. А щом се води война:“Има два начина на борба – като се опираш на закона, или като действаш със сила. Първият начин е присъщ на човека, а вторият на звяра. Един владетел трябва да умее да използва и двата“. Макиавели.  Толкоз.