Студен вятър се блъска в прозорците, замъглени от топлината на бумтящата печка. Снегът леко прехвърча навън и се върти спираловидно, уловен от вятъра, който го стоварва пред съседската ограда. Малко коте жаловито поглежда към прозореца и тича към отворената пътна врата, за да търси скривалище. Хора понесли коледни елхи бързат нагоре по улицата, като с една ръка крепят шапките си, а с другата притискат крехкото зелено дръвче. Току що са ги пуснали на пазара и целият град тича, за да не остане без елха. По онова време Коледа не се празнуваше, най-големият празник през зимата беше посрещането на Нова година, но по някаква случайност или не, елхите винаги ги докарваха преди Рождество.

Татко току що беше донесъл нашата и уханието на смола вече се носеше в стаята. Баба ми обеща, че ще украсим елхата след като приготвим содената питка с паричка. И така, аз бях малкото джудже помощник. За да приготвим питката трябва да имаме:

брашно – 700 г
вода – 400 мл, топла, но не вряла
сол – 1 ч.л.
бакпулвер – 1 бр.
сода бикарбонат – 1 ч.л.
оцет – 2 с.л.
олио – 3 с.л.

След това баба грабваше старото „решето“ (сито) и пресяваше брашното, доста грижливо. То заприличваше на снежна пряспа в средата на масата. Към него добавяше содата, бакпулвера и солта, които разбъркваше добре с оцета, а след като се появяваха мехурчета изсипваше сместта в брашното. Слагаше и олиото. След това идваше редът на топлата вода, която добавяше също бавничко и се образуваше мекичко тесто. Месеше го доста дълго, а дали е готово проверяваше като го разреже с ножа, ако вътре има мехурчета, значи е готово. Тогава вече е време да се добави паричката. Днес я завивам в алуминиево фолио, но тогав стигаше само да се измие с топла вода и сапун. Когато я слагаше, тя ме караше да мижа, за да не запомня в кой край на питката се пада. За по-сигурно завърташе и тавата, която беше подмазана също с олио. След това оставяхме питката да „си обиди нивичката“. В началото не разбирах много ясно този израз и не ми беше много ясно защо питката трябва да си обиди нивичката. Далеч по-късно проумях тези думи. Та се счита, че за петнадесет минути питката втасва. След това може да се украси със семена или направени от тесто фигурки. Кръст, петле и кокошки, слънце, житни стръкове или каквото ви харесва. След това се поставя във фурната и се пече на 180 градуса до зачервяване. Когато порозовее, вече е готова за вадене. Напръскайте я с вода и я „повийте“ в чиста памучна кърпа. Тя пак навестява нивичката през това време от десетина минути. А чак след това можете да я разчупите на трапезата.

Ето още една проверена рецепта за содена питка:

Продукти:

около 3 ч. ч. брашно

1 ч. л. сол

1 ч. л. сода за хляб (за Бъдни вечер не може да използвате мая)

1 с. л. оцет

5 с. л. олио

1 ч. ч. хладка вода

Приготвяне:

•Брашното се пресява и се прави кладенче.
• В него се слагат погасената в оцета сода, солта и олиото, и бавно добавяне на 1 ч. ч. хладка вода, сетне се замества меко тесто.
• Оставя се да почива 10 минути.
• В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка.
• С вилица се набожда цялата питка, за да не се пукне.
• Постната содена питка за Бъдни вечер се намазва с олио и се пече 30-35 минути на 180 С.
• Ако искате да направите украса върху питката, отделете малко тесто, преди да я оформите.
• След това украсете по желание и според обичаите, които имате във вашето семейство, намажете с олио и изпечете.
• Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.