Никола ИВАНОВ, литературен критик

След великолепния превод на книгата на Надежда Манделщам „За Ахматова“ Белла Цонева преведе и „Желязната жена“ на Нина Берберова, която е посветена на спътницата в живота на  значими писатели и творци със световна слава като Максим Горки и Хърбърт Уелс, режисьорът Александър Корда и редица други.

Самата авторка Нина Берберова има също пребогата биография, само ще спомена, че тя е съпруга на големия руски поет Владислав Ходасевич, с когото след Октомврийската революция емигрира в Париж и там живее 25 години. Във френската столица и по други места се среща и общува с велики творци като Ана Ахматова, Марина Цветаева, Борис Пастернак, Владимир Набоков и редица други. След престоя си в Париж се премества в Съединените щати. Там в Йейлския университет преподава руски език. Публикува свои статии, разкази, новели, предимно биографични романи в различни литературни списания. Има биографични романи за Чайковски и Александър Блок. Собствената си биография е разказала в „Курсивът мой“. Площад в Арл, където се намира издателство „Акт Сюд“, издавало нейните книги, носи името „Нина Берберова“. Така че  двете с Мура имат в известен смисъл сходни биографии, това ги кара интуитивно да се чувстват близки, макар личните им срещи и общувания да не са твърде чести.

Нина Берберова следва модела за биография на Лион Едъл, биографа на Хенри Джеймс, който пише: „Единственият акт на въображението, позволен на автора  биограф, е въобразяването на формата. Биографите са отговорни за фактите, които трябва да интерпретират. Неинтерпретираният факт – това е злато, зарито в земята. Реших да търся истината в две направления: в структурата на епизодите и в психологическата интерпретация на миналото… Да предадеш историята във формата на биографично повествувание, като в същото време останеш верен на всички документални материали – ето в какво аз виждах тънкостта и занимателността на моята задача.“ По-нататък Нина Берберова пише: „Стараех се да следвам метода на Епъл. Но това далеч не е всичко: аз имах в паметта си, съхранила миналото ми, всичко, което ми беше разказано лично от М.И. Будберг, не само на мен, но и на В.Ф.Ходасевич, на нас двамата, а понякога на всички, с които задружно живеехме в дома на Горки през тези години в Сааров, в Мариенбад, в Соренто.

      Тук написах всичко, което знаех. Ако читателят ме упрекне, че написаното е недостатъчно, ще приема този упрек, намирам го за отчасти справедлив. Но съм написала всичко, което можех да напиша; ако бях написала повече, това щеше да е беззаконие. Ако някой някога узнае за М.И.Будберг повече от мен, ще бъда щастлива, но се страхувам, че това няма да се случи.“ 

„Желязната жена“ е биография на баронеса Мария Закревска- Бенкендорф – Мура. Самата Мура се представя за внучка и наследница на Аграфена Закревска „медната“ Венера на Пушкин. Това са нейни измислици и тя разчита, че това трудно може да бъде разкрито поради стеклите се исторически събития и обстоятелства. Затова измисля и съчинява биографията си, за да повиши своята значимост.

Мура привлича Нина Берберова с необикновената си съдба. Първият брак на Мура е с граф Бенкендорф, от когото ражда син и дъщеря. Следва дълбока връзка с Робърт Локхарт, британски дипломат и агент, по-късно журналист и мемоарист. Жени се за Будберг, за да може да се измъкне на Запад и да се грижи за децата си. На Запад Мура е смятана за „червената Мата Хари“.

Нина Берберова е озаглавила книгата си „Желязната жена“ по определението на Максим Горки, който в разговор с Мура й казва: „Вие не сте медна, вие сте желязна. По-здраво от желязото няма.“ (асоциирайки с „медната Венера“ на Вяземски, която никога не е била нейна баба, както говори Мура).

Целият живот на Мура е изпълнен с изпитания от всякакво естество. Нерядко е заплашен животът й, спасява се с помощта на връзките си или просто съдбата й помага. Толкова са критичните й моменти, при които друг би рухнал. Тя е като прицата Феникс, която успява винаги да възкръсне из пепелищата. Ето каква характеристика й прави Локхарт: „Днес видях Мура за първи път. Отби се в посолството. Тя е отдавнашна позната на Хил и Гърстин и честа гостенка в нашата квартира. На двайсет и шест години е… По-руса от всички руси, към житейските подробности се отнася пренебрежително и с твърдост, която е доказателство за пълно отсъствие на какъвто и да е страх.“ Допълва: „Нейната жизненост, навярно свързана с желязното й здраве, беше невероятна и заразяваше всички, с които общуваше. Животът й, светът й бяха там, където бяха скъпите за нея хора, а житейската й философия я беше направила господарка на собствената й съдба. Тя беше аристократка. Можеше да бъде и комунистка. Никога не би могла да бъде еснафка. … Виждах в нея жена с огромен чар и разговорът с нея озаряваше моя ден.“  Тези характеристики потвърждава и Ходасевич.

В „Желязната жена“ ще срещнем или става дума за политици и държавници като Маркс, Ленин, Троцки, Парвус, Сталин,, Хитлер, Рузвелт, Лойд Джордж, Зиновиев, Киров, Ворошилов, Чичерин, Литвинов, Карахан, Клемансо, Корнилов, Юденич, Уилсън, Марсел Кашен, Савинков, Радкевич, Романови, Плеханов, Разколников, българинът Кръстьо Раковски, Вера Засулич, Карл Либкнехт, Роза Люксембург, Дзержински, Берия, Каменев и останалите партийни водачи, ръководители от Западна Европа, министър-председатели и министри, от които зависят съдбите на милиони хора. Избиването по волята на Сталин на най-талантливите съветски генерали Путна, Уборевич, Якир, Корк, Ейдеман, Примаков и Тухачевски, с което фактически се обезглавява съветската армия преди Втората световна война. Интриги, жестокости, убийства без съд и присъда по време на Октомврийската революция и установеният нечовешки терор в Съветския съюз, Световните войни. По страниците на книгата срещаме световни писатели, творци, интелектуалци като Пушкин, Волтер, Байрон, Шилер, Чехов, Брюсов, Есенин, Мережковски, Сологуб, Вячеслав Иванов, Еренбург, Чуковски, Замятин, Колцов, Фадеев, Олга Форш, Ходасевич, Гумильов, Блок, Бабел, Маяковски, Леонид Андреев, Алексей Толстой,   Съмърсет Моъм, Голсуърти,  Анатол Франс, Луи Арагон, Андре Жид, Ъптон Синклер,  Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Стефан Цвайг, режисьори, композитори, певци, актьори и музиканти като Станиславски, Немирович-Данченко, Лорънс Оливие, Симона Синьоре, Ванеса Редгрейв, Джим Мейсън, Шаляпин. И още редица други. Става дума за политическата опека върху съветската литература и цензурата. Много важни са мненията на Хърбърт Уелс за Горки, който не може да се съгласи с позицията му в подкрепа на насилията в Русия по време на революцията и по-късно, когато започва да ги одобрява. Много ценно е писмото на Уелс до Джойс. И още и още…

Мура отказва предложенията за брак на Горки и Уелс, макар че съжителства с тях. Горки й посвещава „Животът на Клим Самгин“, роман, който той смята за най-значимото си литературно произведение.

В края на „Желязната жена“ Нина Берберова обобщава за Мура: „Жена от предишна, завинаги изчезнала в небитието имперска Русия. В създадения от нея мит живеят прадеди, служили на Александър I, прабаба, съблазнявала Пушкин; живее тя сама, два пъти графиня и сега баронеса, говореща и пишеща свободно на пет езика, познавала последния цар и кайзер Вилхелм, получила блестящо образование в Кеймбридж и една от хилядите или десетките хиляди (а може би и стотиците хиляди) оцелели след всички катастрофи, национални и лични, съвсем според теорията на Дарвин. Тя е живяла и оживяла, и продължава да живее с ореола на знаменитостите на своя век, позната е с всички, които донякъде принадлежат към горния слой на съвременна Англия, и се чувства у дома си във всяко ъгълче на дважди следвоенна Европа.“

С този си превод Белла Цонева отново потвърждава афинитета си  към много важни и ценни книги за литературата и историята, доказва своята чувствителност към творците с трудни биографии и съдби и техните спътници в живота. Лично аз се надявам Белла да се заеме с превода на автобиографичната книга на Нина Берберова „Курсивът мой“, защото от нея ще научим забележителни неща за много от най-големите руски и световни творци.

 

   Нина БЕРБЕРОВА, „Желязната жена“, превод от руски Белла Цонева, ИК „Колибри“, 2019 г.