Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Това дава и названието на празника.

Традиции и обичаи

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи.

На 5 януари е първият ден на Водици, ден, в който прадедите ни са правили мълчана и наричана вода.

На 6 януари е денят на мъжката енергия, когато момчетата и мъжете се къпят в студена изворна вода за здраве и сила.

А третият, последен ден от Водици, 7 януари, е свързан с женската енергия, когато жените и момите се къпят в студената вода за здраве и плодородие.

Така пречистени двете енергии се сливат силни в новата година.

Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. В този ден преди хвърлянето на кръста се отслужва тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

За силата на светената вода

Някои хора вярват, че светената вода притежава чудотворни сили и умее да лекува, затова едни я пият, а други само пръскат с нея или я втриват в тялото. Светената вода може да се прие по всяко време от боледуващи. Здравите пък трябва да я приемат само на гладно или да рисуват с нея кръст на челото. Светената вода винаги се пие на три глътки, като междувременно близките отстрани четат молитви за здраве.

Някои смятат, че веднъж налята, светената вода никога не губи силите си, докато други вярват, че след време способностите й намаляват. Само при водата, налята на Богоявление, може да се долива обикновена, без това да отслабва чудодейното й действие.

Поверия за Йордановден

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

На самия празник налейте Светена вода за дома и я пазете през цялата година. Вярва се, че тази вода наистина върши чудеса, защото е била спята от седем свещеника.

Хората вярват, че в природата съществува и вода, осветена по естествен път по волята на Бог. Водата от аязмо (водоизточник в близост до свещено място) се смята за светена – такива са например местата около Бачковския и Рилския манастир. Ако аязмото пресъхне, означава, че изворът е бил осквернен.

На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa.