НАСА е заснела изключително ясен инфрачервен образ на центъра на нашата галактика Млечен път. Обхващайки разстояние от повече от 600 светлинни години, тази панорама разкрива подробности в плътните вихри от газ и прах с висока разделителна способност, отваряйки вратата за бъдещи изследвания за това как се образуват масивни звезди и какво захранва свръхмасивната черна дупка в ядрото на нашата галактика.

Новите проучвания станаха възможни чрез най-големия в света въздушен телескоп – Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия или SOFIA. Летящ високо в атмосферата, този модифициран Boeing 747 насочва инфрачервената си камера, наречена FORCAST – за да наблюдава фрагменти от галактически материал, който другите телескопи не могат да заснемат. Изображението съчетава новата перспектива на SOFIA с предишни данни, добити от космическия телескоп „Спицер“ на НАСА и космическата обсерватория на Хершел на Европейската космическа агенция, съобщиха от НАСА.

С помощта на свръхтелескопа си SOFIA НАСА успя да надникне в недрата на съзвездие Лебед, което е в срцевината на Млечния път, като предостави на учените подробно изображение на мъглявината Лебед. Телескопът SOFIA засече сините зони близо до центъра, разкривайки газ, който се нагрява от масивни звезди, разположени в центъра, и зелените площи, които проследяват прах, тъй като се затоплят както от масивни, така и от близките новородени звезди, съобщиха от НАСА.

Космическият телескоп Spitzer ще бъде изведен от експлоатация на 30 януари 2020 г., след като работи повече от 16 години. SOFIA продължава да изследва инфрачервената Вселена, като изучава дължини на вълните на средна и далечна инфрачервена светлина със светлина с висока разделителна способност, която не е достъпна за други телескопи, и помага на учените да разберат формирането на звезди и планети, ролята на магнитните полета в оформянето на нашата вселена и химическа еволюция на галактиките.

Деветте невиждани досега протостари звезди бяха открити предимно в южните райони. Червените области в близост до ръба представляват студен прах, който беше засечен от космическия телескоп Herschel, докато бялото звездно поле беше открито от космическия телескоп „Спицер“. Космическите телескопи не можеха да наблюдават сините и зелените зони толкова подробно, преди, но „погледът“ на SOFIA разкрива доказателства, че части от мъглявината са се образували отделно, за да създадат съзвездие с подобна на лебед форма днес.

Съзвездието наподобява широко разперила крила, дълговрата птица, в грациозен полет. В гръцката митология, съзвездието изобразява няколко различни легендарни лебеда. Зевс, приел формата на лебед се явява на Леда, която родила Гемини, Елена от Троя и Клитемнестра, сочи справка в Уикипедия.

Орфей бил превърнат в лебед след убийството и се смята, че така той се качва на небето до своята лира.

И накрая се смята, че младото съзвездие Лебед е приятеля на злочестия Фаетон. След като Фаетон загива, опитвайки се да управлява колесницата на баща си Хелиос (Слънцето), Лебед безуспешно търсел тялото му в река Ериданус. Като гълъб, той се потопил много пъти в реката и Зевс се смилил над него и го превърнал във водна птица, като оттогава започнал да носи името Лебед.

Лебед, както Лира, Орел и Стрелец са значителна част от мита за Стимфалийските птици, един от Дванадесетте подвига на Херкулес. Според китайската митология, съзвездието Лебед е мястото където веднъж годишния „свраков мост”, свързва любовниците Ниу Ланг и Жи Ну.