На 1 януари 1893 г. започва четвъртото преброяване на населението в Княжество България. Според резултатите от най-мащабното статистическо изследване в държавата населението е разпределено по звание и занятие. Почти три четвърти от населението в княжеството – 73.92%, се е занимавало със селско стопанство, 12.81% – с индустрия, 5.21% – с търговия и съобщения, 3.59% са със свободни професии (адвокати, учители, медици, инженери, писатели, художници и др.), 3.01% – войска, полиция, администрация и духовенство, и 1.46% – некласирани. Най-много войска и полиция (2.80%) и администрация (2.90%) има в Софийски окръг, а духовенство (0.71%) – в Пловдивски окръг.

Първата „Номенклатура на професиите” е съставена от френския статистик Жак Бертийон с цел съпоставимост в световен мащаб. Дефинирани са 499 професии. Номенклатурата е приета и препоръчана за употреба от Международния статистически институт на сесията му в Чикаго през септември 1893 година.

Статистическите данни за периода 1888 – 1893 г. показват сезонност при сключване на бракове, най-вече сред селското население. Най- голям е броят на женитбите през зимата -15 936 и най-малък през лятото – 2 539. (През зимата са се сключвали 8 пъти повече бракове)

През учебната 1890/1891 година броят на първоначалните училища е 4 193. Женските училища са 116, мъжките  – 1 009, а смесените – 3 068. В тях са се обучавали 269 314 ученици от I – IV отделение. Един учител е преподавал средно на 45 ученици.

На 31 декември 1946 г. се провежда десетото поред преброяване на населението в България. Целта е да се установи броят на населението и да се проследят настъпилите изменения в обществото след края на Втората световна война предвид предстоящите икономически и социални промени. Извършва се на принципа на самопреброяването. Регистриран е броят на населението, разпределено по възраст, семейно положение, вяра, народност, образование, икономическа активност и занятие.

През 1904 г. държавните чиновници в България са били 27 939. В Министерството на войната са били заети 6 455 чиновника, в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията – 5 359, в Министерството на вътрешните работи – 5 225. Най-малък (224) е броят на служителите в Министерството на външните работи.