142 години от Освобождението на Пазарджик от турско иго ще бъдат отбелязани днес пред паметницит и паметните плочи на хората, спомогнали за родолюбивото дело. Ето какво се е случило на днешния ден в нашия град, който в този момент бил задимен от палежите на отстъпващата турска войска. Прочетете брилянтния разказ на Хачик Мардиросян, който беше голям приятел на нашата редакция.

Една героична страница от руско-турската война /1877-1878 г/ е освобождението на Пазарджик от близо пет вековното турско иго. След падането на Плевен на 28 ноември 1877 г, задачата на руските войски е била да преминат Балкана /Стара планина/, за да освободят София и през Средна гора да навлязат в Горнотракийската низина. Тази задача е била възложена на западния руски отряд под командата на генерал Йосиф Владимирович Гурко /1828- 1901 г.

Срещу себе си този отряд имал 50-хилядна турска войска под командата на Сюлейман паша. При ужасяващите условия на тежката зима, руските войски успяват да премина Балкана и да освободят бъдещата българска столица София. Пред тях вече е била Северна Тракия. Генерал Гурко още на 15 декември дава заповед за настъпление с пет колони към важния опорен пункт на османската отбранителна полоса – град Пазарджик.

Той планирал в началото на януари да обкръжи турците, да освободи града и плени всички османски войски по левия бряг на река Марица. Разбитите турски войски отстъпвали панически, но по заповед на Сюлейман паша, решили да дадат отпор на руските части. Преминали към палежи, грабителства, насилия и опустошения на селища.

Известният Куршум хан в Пазарджик бил запален, а част от него – взривена. Огънят обхванал някои райони от града, за които свидетелстват руски документи. Населението било принудено от турците да напусне града и да се оттегли на юг, в посока към с. Главиница. Целта е оттам да бъде отведено към гр. Пловдив и по пътя малтретирано, ограбено и избито. Макар на 13 януари да имал на разположение пет руски колони в подстъпите към Пазарджик, ген. Гурко отложил атакуването и освобождаването на града за 14 януари.

Това не променило положението на 20-хилядната деморализирана турска армия на Сюлейман паша и той я оттеглил към гр. Пловдив. В помощ на Фуад паша, чиито военни части останали в Пазарджик, били изпратени подкрепления за отпор на руските войски. През нощта срещу 14 януари обаче, той също бил принуден да се оттегли. Настъплението на руските военни формирования попречило на Фуад паша да изгори града и да избие населението. Не успял и да разруши моста на р. Марица.

Известна е заслугата в този критичен момент за спасяването на пазарджишките граждани от турските насилия, на доблестния арменец Ованес Савъджян /1844- 1906 г/. По това време той е началник на гара Пазарджик. С риск за живота си предупреждава свои сънародници и приятели българи да не напускат лагера край с. Главиница, защото руските войски настъпват към Пазарджик и освобождението на града е близко.

Предните части на ген. Николай Петрович Брок /1839-1919/ достигат по левия бряг на Марица до моста на реката /там днес има паметен знак, но на десния бряг/. Те влизат в Пазарджик, спасяват от изгаряне моста и потушават бушуващите в града пожари. На 14 януари /2 януари – стар стил/, град Пазарджик е освободен.

Пътят към Пловдив и предстоящия край на войната е открит. Цялостното освобож- дение на българските земи в резултат на войната става факт на 3 март 1878 г с подписва- нето на прелиминарния /предварителен/ мирен договор в градчето Сан Стефано /до Цариград/, между Русия и Турция. Границите на България според този договор се превръщат в национален идеал за няколко поколения българи.

Кой е Ованес Савъджиян?

Ованес Савъджъян е роден през 1844 г. в Одрин. През януари 1878 г. той е телеграфист на гарата в Татар Пазарджик. При своето изтегляне от града командващият на османските войски Сюлейман паша иска разрешение от султана и Високата порта в Цариград населението да бъде избито и да опожари града.

Турското правителство дава на Сюлейман положителен отговор, но телеграфистът Ованес Съваджъян променя текста на телеграмата и я предава дешифрирана в точно обратния смисъл в ръцете на пашата, който не разбира морзовата азбука, и градът е спасен. След освобождението на Татар Пазарджик Ованес Съваджъян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата. Ованес Съваджъян умира през 1906 г. в Своге. На 14 януари през 1986 г. костите му са пренесени в алеята на заслужилите особена почит в гробищния парк на Пазарджик.

Писателят Ангел Каралийчев описва подвига на арменеца в разказа „Спасителят“, публикуван във вестник „Септемврийско знаме“ в Пазарджик в 1966 г. за 88-годишнината от освобождението на града. На негово име улица „Ованес Съваджъян“ е кръстена бившата „Арменска“ в Пазарджик, там е поставена и мраморна паметна плоча.

На редовна сесия на Общинския съвет в Пазарджик на 29 юни 2001 година, общинските съветници с пълно единодушие обявяват Ованес Съваджиян за „Почетен гражданин на Пазарджик“. Направен е и документален филм за него – „Ованес Савъджъян – спасителят на Пазарджик“. Стогодишнината от смъртта му е отбелязана от общността на града на 14 октомври 2006 г. с откриване на паметник на героя на площада до кръстената на него улица. Автор е скулпторът Тома Попов.

На бюст-паметника е изписано: „Ованес Съваджъян (1844-1906 г.) – Спасил от гибел българското население в Пазарджик по време на Руско-турската освободителна война. Носител на трите степени на ордените „За гражданска заслуга“ и „Св. Александър“. Първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.“