Да се потопя в страниците на наскоро излязлата от печат книга, озаглавена „Статии и рецензии”, автор на която е Никола Иванов, за мен това е море от прекрасни възможности.

Посредством литературната критика най-добре се изучава повода за написването на едно литературно произведение. И тъй като добре познавам автора, ще кажа: Той е един от онези даровити литературни критици, които с лекота интерпретират авторовите виждания. И не само това – той разширява пространството на творческите виждания на онези, за които пише.

Никола Иванов е обърнал поглед към творци с висок духовен ръст. И странно, не се е уморил да се вълнува, да бъде на страната на истината.

Четейки студиите за Йордан Йовков, Никола Фурнаджиев, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, усетих едно ново образно мислене. Това са самобитни творци, заемащи първостепенно място в нашия духовен живот.

Силни, искрени редове се срещат за наскоро напусналия ни богомолец пред словото Никола Радев, за позабравения, ала истински литературен критик, какъвто е Иван Пауновски.

Чрез студиите за двамата Никола Иванов ни внушава, че апатията и умората в тези творци са били непознати.

Той демонстрира стил, който увлича и заразява. И за това вярвам в неговата искреност и морал, в дълбокия смисъл на критичните му студии.

Вярвам, защото написаното от него е далеч от конюнктурното. Тази критика е сеизмична и динамична. Тя възбужда въображението.

Смея да твърдя, че Никола Иванов е служител на истината и господар на думите. Той е верен на творческия си натюрел, тай като респектира със словото на неговото мислене.

Аз се възхищавам от начина, по който е написал редовете за Борислав Геронтиев. Някога Иван Балабанов в „Яркост и баналност” беше написал следните редове: „Словото е огледало на душата на Геронтиев. В поезията му има темперамент, има живот на идеи и образи, на вдъхновеното съпреживяване на първоизворите на народното творчество, на песента, която извисява човечното у човека”.

Никола Иванов, посредством своя многостранен талант е обогатил вижданията си за поезията на Геронтиев, за дарбата на Георги Мишев да ни потопи в своя неповторим свят.

Мисля, че могъществото на една национална литература се определя от литературните й критици. Нещо повече: Литературната критика е една от най-брилянтните съставки на родната ни литература.

Тези виждания спонтанно се родиха във вече носталгичната ми памет, след като се докоснах до страниците, излязли изпод перото на Никола Иванов – критикът със сеизмична чувствителност.

 

ХАРИ ХАРАЛАМПИЕВ