На 2 февруари честваме Сретение Господне – един от 12-те големи християнски празника в годината. Той е познат още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./. Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка.

На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон, пише pravoslavieto.com. В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – „Утехата Израилева“. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видялспасението на хората.

На майката Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ – (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус. Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, астраданията и кръстната му смърткато меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.

В българските вярвания деня се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба – наричат го Петльовден. В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.

В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.

Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземеш – цяла година ще взимаш.
В някои краища на България са останали езически обичаи и денят се нарича Ихтима, Свети Черна.