Ани Стойкова е завършила Изкуствознание в НХА, прави Фестивалът Кауза природа, който стартира, като съвместна инициатива между нея и Младежки дом, секретар е на Клуба на дейците на културата, където председател е Гаро Ашикян. В момента клубът няма активни дейности. Председател е на Дружество на пазарджишките художници в последните 4 години.

„Младо и вечно младо изкуство“, защо озаглавихте така тази изложба?

Кликни върху снимката, за да се уголеми.

Новата ни изложба е и първа за 2020 – „Младо и вечно младо изкуство”. Тя е кураторска изложба, която представям аз. От както съм председател въведох практиката да курирам поне една изложба на година. През първата и втората бяха значително повече. Тази изложба е по-специална за мен, защото с нея се сбогувам с дружеството, като председател. Поканила съм 7 автора, които харесвам и които като се замислих обхващат целия възрастов  диапазон, от най-младия колега до най-възрастния. Михаил Маламски, Марин Кузев, Никола Стоименов, Бояна Попова, Евгения Панчова, Димитър Маламски, Борис Резов.  Благодаря им, че се включиха и се съгласиха да участват в този мой експеримент. Както казвам и в интрото, изложбата е игра с възрастта и стойностите в изкуството. Има ли значение тя, влияе ли върху качеството на едно произведение и като смисъл и като възможности на автора? Разбира се, всички автори са много силни, със запомнящо се присъствие и уникален стил. Те не са единствените в дружеството. Има още, които не съм поканила, но се надявам в друга изложба да мога да работя и с тях. Оставила съм лист хартия в Камерна зала, където всеки може да поразсъждава върху така предложената от мен проблематика, листът е дълъг и има две страни, така, че ако изложбата е провокирала размисли у някого, има място да ги излее и те ще станат част от изложбата. Тя е само две седмици, така че няма много време.

Кликни върху снимката, за да се уголеми.

Как оценявате работата си за този мандат? Кои са най-важните събития организирани от Дружеството на художниците?

Това, което си поставих за цел е да раздвижа малко нещата. Когато поех дружеството ми се струваше, че има  застиналост и липса на развитие. На всяка изложба, на която ходех ми се струваше, че виждам едно и също нещо. Тогава бях  и с 4 години по-млада и за първи път жена ставаше председател, това вероятно активизира хората и аз бях много ентусиазирана. Въведох някои промени, като това да не се дават награди под формата на дипломи за най-добро участие. Това се случваше във всяка обща изложба, като форма на стимул. Оставихме само паричните, два пъти в годината, както и въведохме да ползваме услугите на графичен дизайнер, поне за представителните изложби, нещо, което не стана константа, но горе-долу се случи. Започнах да виждам стремеж у някои творци, да експериментират и да търсят най-доброто в творчеството си и нови пътища, това наистина много, много ме зарадва. Вероятно  е просто стечение на обстоятелствата и аз едва ли  имам кой знае каква заслуга, но се радвам, че станах свидетел на израстването на редица автори. Мисля, че има още неща, които могат да се направят за дружеството, като например, да започнем да излизаме от града отново, както по времето на предходния председател и да каним наши колеги от дружествата. Сигурна съм, че има и негативи, на 11 март имаме Общо събрание и тогава колегите ще имат думата.

Най-значимите събития безспорно са годишните изложби на двете дружества, нашето и на представителството на СБХ, което излага при нас. Мога да посоча и за мен лично, това са първите изложби, с които стартирах,  „Мястото на жената в изкуството” и „Джендър за начинаещи”, все изложби, които разглеждат женското творчество. Даже за втората поканих настоящият директор на „Дом на хумора и сатирата” в Габрово, Маргарита Доровска да говори. Тогава не беше много ясно какво е джендър и имаше малко по-различен смисъл от това, което днес се влага в този термин. Казвам го, като консервативна личност днес, защото либералният дискурс, към който принадлежах някога промени съдържанието си и внесе голяма доза деспотизъм.

Важни за мен са изложбите „Скулптура”, ” Иконопис”, „Жената през християнския мироглед”. Една от Пленерните изложби съвместно с Дружеството на писателите от града ми е любима, мисля, че нея я направихме за Зимни музикални вечери „През гори и планини”. Тогава издадохме и малък каталог със стихове на писателите от последните няколко пленера. Планувахме и за дружеството един каталог, уви засега нямаме. Сигурно пропускам някоя изложба. Да, ето, много важни изложби на школата на Марин и Зара Кузеви „По пътя”. Те бяха празник на младото изкуство, с огромен интерес и от учениците и от родителите. Може да се каже, че тези изложби  наред с годишните имаха най-голям интерес и бяха най-силни. Юбилейната изложба по случай 90-тата годишнина на Борис Резов, „Рисунка”, с непоказвани негови творби от 80-те. Мащабни изложби направиха Илия Тончев и Петко Спиридонов, Ангел Рашев -Маестрото, Бояна Попова, Елена Манчорова, карикатурните изложби на Константин Анастасов с Теодора Нанова, ежегодните изложби посветени на морето на Константин Анастасов.

Предстоят избори за нов мандат, ще се кандидатирате ли?

Все още не съм решила. Знаете, че живея от няколко години в София и не съм сигурна, че колегите могат да преглътнат честата ми липсата на месна почва.

Кои са новите художници, показали свои творби през отминалия мандат?

Светлана Гагова, която направи и самостоятелна изложба, Бояна Попова, един от много силните ни автори днес, с което се гордее дружеството. Елена Манчорова, много активен наш член. Възстановиха членството си, Марин Кузев, Мария Дамянова, Васил Байлов. Съвсем нов член е академик Симеон Спиридонов. От Управителния съвет и Ревизионната комисия сме доста  консервативни и това се отрази на приема на нови членове. С колегите постигнахме синхрон тук и доста завишихме критериите си за прием в дружеството, за да осигурим  една сигурна и комфортна среда за развитие.

Кои са художниците с особено сериозен ръст в развитието през последните години?

Много хубав въпрос.  Мисля, че най-явно се развиха Ники Стоименов и Петя Стойнова. Ники имаше залитания към творци, които харесваше, но слава Богу успя да се отърси от тяхното влияние  и да намери своя път в изкуството. Той е един от най-силните ни автори, който непрекъснато работи и се развива, следва свои пътища. Петя Стойнова, правеше колажи, докато не откри акварела и се оказа, че това е медията, която страшно добре ѝ пасва и я разкрива като силен творец . Димитър Маламски е изненадващ, наистина. Той има своята тема за Бога и дявола, за злото у човека и намира най-добрите съвременни средства да я представи, като декоративните пана напоследък, които са силни. Много сериозен и задълбочен автор, който следя с интерес. Петко Спиридонов много активно работи с малка пластика от дърво, бих искала да го поощря да продължава да работи. Петър Бажлеков ни изненада с пластика на последната Годишна изложба и него го подкрепям да продължи по този път, защото винаги е интересно да видиш как абстракционизмът се трансформира в скулптурата и особено, ако този абстракционист е и колорист. Стоянчо Димитров беше тръгнал да екпериментира с едни пейзажи и много добре се получаваше, искам да го поощря и да му напомня да не забравя разговорите ни по тази тема. Александра Кисовска също започна по-смело да експериментира.