ЗА НЕГО

Проф. д-р Цветан Сивков е Декан на ЮФ при ВТУ“Св.св. Кирил и Методий“, катедра „Публичноправни науки“.             

Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, Юридически факултет, спец. Право (1985). Асистент в Юридическия факултет при СУ „Св. Климент Охридски” (1986). Старши асистент (1992). Главен асистент (1997). Доктор по право (1998). Доцент (2003). Професор (2012). Доктор на науките (2016). Член на Съюза на юристите в България (1981). Специализация в Хамбург с магистърска степен по право на Хамбургския университет (1993-1994). Преподавател в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” от 1996 г. Заместник-декан на Историко-юридическия факултет при ВТУ (2006). Декан на Юридическия факултет (от 2009 г.) Четени курсове във ВТУ: Административно право и административен процес, Местно управление, Териториално и селищно устройство, Правен режим на държавната служба, Държавно регулиране на стопанската дейност. Област на научните интереси: Административно право и административен процес, местно управление, административно наказване.

Проф. Сивков, според Вас, какъв ще бъде изходът от местния референдум, за който в момента се събира подписка в Пещера? Какво е правното тълкувание на първия въпрос: Против ли сте да бъде изградено депо за опасни отпадъци от „Грийнбърн“ ЕООД  към  инсталация  за  изгаряне  на   опасни   отпадъци   на   „Грийнбърн“   ЕООД, гр. Пещера или от друга компания с идентично инвестиционно предложение?

Местен референдум съгласно чл. 26 от ЗПУГДВМС се произвежда за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление. В конкретния случай предметът на предложението за произвеждане на местен референдум е извън обхвата на разпоредбата на чл. 26 от ЗПУГДВМС. Този въпрос се решава с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и съответните наредби за неговото приложение. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗУТ

„Местоположението на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци се определя с общите и подробните устройствени планове.“, а тяхното проектиране и изграждане се извършва по общия ред, определен в съответните наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите (Решение № 9291 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 708/2012 г., ІІІ отд. на ВАС). Следователно този въпрос не е от компетентността на органите на местно самоуправление и не може да бъде предмет на местен референдум, а ако бъде взето решение в обратния смисъл от общинския съвет на гр. Пещера, то ще представлява нищожен административен акт. В допълнение за изграждането на депо за опасни  отпадъци  се  прилага Наредба  № 6 от  27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите, в сила от 13 септември 2013 г. „С тази наредба се определят: условията и изискванията за проектиране, изграждане, експлоатация и закриване на депа, на които се депонират битови, строителни, производствени и/или опасни отпадъци, наричани по-нататък „депа“. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата „За извършване на дейности по третиране на отпадъците се изисква – разрешение за извършване на дейности с отпадъци по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), наричано по-нататък „разрешение за извършване на дейности с отпадъци“, или регистрационен документ за дейности с отпадъци по чл. 78 от ЗУО, или комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), наричано по-нататък „комплексно разрешително“.

 На основание чл. 67, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗУО разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. За извършване на регистрация за дейности с отпадъци по чл. 78 от ЗУО се подава заявление по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите.

В съответствие с чл. 117, ал. 1 от ЗООС „Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 (сред които попадат и инсталации за и самото обезвреждане или оползотворяване на опасни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците с капацитет над 10 т отпадъци – бел. моя) се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел.“, а в чл. 120, ал. 1 от ЗООС е постановено, че „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране и отменяне на разрешителните по реда на този раздел, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9.“

 Съгласно чл. 4 от Наредбата „Притежателят на разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци или на комплексно разрешително е длъжен да спазва изискванията за: екологосъобразно управление на отпадъците, безопасна експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета, включително тяхната противопожарна защита, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, повишаване на квалификацията и обучението на персонала, ангажиран с експлоатацията на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета.“, а в съответствие с чл. 5 от Наредбата „Площадките за разполагане на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета се отреждат и застрояват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 1 от ЗУО за изискванията към площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.“

 В чл. 6 от Наредбата е предвидено, че „Депата, както и съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по глава трета се проектират и изграждат при спазване изискванията на чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тази наредба и действащите в страната: норми за проектиране по съответните проектни части и съответните подзаконови нормативни актове на ЗУТ, правила за контрол и приемане на строителството на земната основа, сгради, съоръжения и инсталации съгласно ЗУТ и в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и съществени изисквания, процедури за оценяване на съответствието със съществените изисквания и начини за удостоверяване на съответствието съгласно наредбите по чл. 7 на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и изискванията за устройство и безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност съгласно наредбите по чл. 31 ЗТИП – здравни норми; норми за допустими емисии и за качество на околната среда; техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар.“

 В чл. 7 от Наредбата е постановено, че „(1) Съгласуването и одобряването на проектите на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по глава трета се извършват при условията и по реда на глава осма, раздел II ЗУТ, при отчитане на условията в решението по ОВОС, издадено по реда на глава шеста, раздел III от ЗООС…Изграждането на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по глава трета се извършва по реда на част трета „Строителство“ (глави девета, десета и единадесета) от ЗУТ след издаване на разрешение за строеж по реда на глава осма, раздел III от ЗУТ и при спазване на условията на чл. 9, ал. 1 и 2 ЗУО. За съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, попадащи в обхвата на приложение № 4 на ЗООС, наличието на издадено комплексно разрешително е условие за издаване на разрешение за строеж, с изключение на инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а ЗООС. След изграждането на депата, съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и преди въвеждането им в експлоатация се изготвя технически паспорт на строежа съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).“

 Разпоредбите на чл. 8 от Наредбата гласят, че „Чл. 8. (1) Приемането и въвеждането в експлоатация на депата и на съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци по глава трета се извършват при условията и по реда на чл. 177 ЗУТ, Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) и Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Наличието на издадено разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци или на комплексно разрешително е условие за въвеждане в експлоатация на съответното съоръжение или инсталация по реда на чл. 177 ЗУТ.“

 Всички горецитирани разпоредби доказват по безспорен начин, че това е регулирана дейност, която не попада в обхвата на компетентност на органите на местно самоуправление, респ. че въпроси, свързани с изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, вкл.  опасни, не могат да бъдат предмет на местен референдум.

Вторият въпрос от подписката е: Против ли сте функционирането на вече изградената инсталация за изгаряне на отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД?

Този въпрос е незаконосъобразен поради изложените относно първия въпрос съображения и аргументи. Заслужава да бъде отбелязано и подчертано, обаче, че компетентните органи, вече са издали съответните необходими документи за функционирането на изградената инсталация за изгаряне на отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД и понастоящем тя функционира законосъобразно и в пълно съответствие с действащото приложимо и относимо законодателство в тази връзка на територията на Република България. Нещо повече, съгласно законодателството в сила не е възможно и не е допустимо с местен референдум да бъде пререшен въпроса относно вече функциониращата инсталация за изгаряне на отпадъци.

Не е предвиден акт по ЗУТ, с който да бъде отменено или спряно действието на влязло в сила разрешение за строеж, още повече когато има и въведен в експлоатация обект. Поради изложените доводи целта на ЗПУГДВМС не може да бъде изпълнена (Решение № 2510 от 27.12.2018 г. по адм. д. № 1962/2017 г. на Административен съд – Варна).

Целта на ЗПУГДВМС е въпроси от компетентност на органите на местно самоуправление или местна администрация – общински съвет, кмет на район или кметство, да бъдат разрешени не от тях самите съобразно правомощията им, разписани в Закона за местното самоуправление

и местната администрация (ЗМСМА), а пряко от гражданите на съответната община, район или кметство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗПУГДВМС, че приетото с местен референдум решение не подлежи на последващо одобрение и произвежда преки последици (Решение № 207 ОТ 30.11.2017 г. по адм. д. № 96/2017 г. на Административен съд – Ямбол).

Какъв е Вашият коментар по третия въпрос: Подкрепяте ли кмета на община Пещера и председателя на общинския съвет в гр. Пещера да инициират процедура и да извършат необходимите правни и организационни действия съобразно своята компетентност, така че да не бъде допуснато изграждане на депо за опасни отпадъци?

 Този въпрос не е допустим, защото съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПУГДВМС въпросите следва да са предоставени в компетентност на „органите на местно самоуправление“. Не може с референдум да се засягат и обсъждат правомощия на кмета на общината, който е изпълнителния орган на общината, съобразно Конституцията (чл. 139, ал. 1), Закона за администрацията (чл. 33, ал. 1) Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 38, ал. 1). Председателят на общинския съвет също не е орган на местно самооуправление.

 В заключение и с оглед на гореизложеното може да се обобщи, че искането на инициативния комитет за провеждане на местен референдум в гр. Пещера е за пряко решаване на въпроси, чието разглеждане и решаване не е от компетентността на органите  на местно самоуправление. В този смисъл поставените въпроси са незаконосъобразни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС и би следвало общинският съвет на община Пещера да установи тяхната незаконосъобразност, респ. с мотивирано решение да откаже произвеждането на местен референдум по тези въпроси в съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПУГДВМС. Като се има предвид трайно установената съдебна практика на административните съдилища във връзка с прилагането на ЗПУГДВМС, би могло да се направи обосновано предположение, че всяко  друго  решение  на  общинския  съвет  на гр. Пещера ще бъде отменено като незаконосъобразно в резултат на оспорването му по съдебен ред.

Заслужава да бъде отбелязано и подчертано, обаче, че компетентните органи, вече са издали съответните необходими документи за функционирането на изградената инсталация за изгаряне на отпадъци на „Грийнбърн“ ЕООД и понастоящем тя функционира законосъобразно и в пълно съответствие с действащото приложимо и относимо законодателство в тази връзка на територията на Република България. Нещо повече, съгласно законодателството в сила не е възможно и не е допустимо с местен референдум да бъде пререшен въпроса относно вече функциониращата инсталация за изгаряне на отпадъци.